Цитиране в научни текстове

В научните текстове обикновено се правят цитирания към чуждестранни или родни автори, за да се постигне обективност на научните твърдения и достоверност на изказаните мнения. Да се цитира, означава да се привеждат доказателства в защита на поставения проблем. Заедно със стриктното цитиране се разглеждат и т.нар. позовавания – уточнения в основния текст или бележки под линия, които указват от къде е използван дадения цитат. И позоваванията, и цитатите спомагат за изграждането на достоверен научен текст. Поради тази причина позоваванията трябва да са пунктуални – не може да се приведе цитат, без да се упомене източника. Когато се използват цитирания, се счита, че се споделя мнението на автора. Когато се цитира чужд автор, е най-добре да се ползва езикът, на който е писал, т.нар. първоизточник. Преводната литература се препоръчва в крайни случаи, когато не може да се набави оригиналът или не си служим с езика. Всичко, което се поставя в кавички, трябва да бъде коректно цитирано. Ако се наложи да се изпусне част или части от текста, задължително се поставя многоточие на изпуснатото място. При вмъкване на лични коментари или обяснения в кавичките на съответния цитат задължително е използването на квадратни или ъглови скоби, за да уточним, че това е привнесен, страничен текст.

Важно е да се внимава с количеството цитиране, тъй като може да се получи свръхцитиране. В такива случаи е добре да се прибегне до парафразиране. Това е похват, чрез който със свои думи пресъздаваме чужда реч. Така се избягват моментите на прекалено цитиране. Между парафразата и цитата обаче стои плагиатстването. Чрез този способ се нарушават авторските права и буквално си присвояваме чужди думи, идеи, твърдения за свои. Това е грубо вмешателство върху интелектуалната собственост на твореца и в западните държави се наказва строго.

Позоваването най-често е изведено под линия и то представлява кратка библиографска справка на цитирания източник. Бележките под линия служат да:

  • указват извора на цитата;
  • уточнят или добавят смисъла на казаното в текста;
  • осигурят външни и вътрешни препратки в научния труд, например със съкращенията вж. или ср. се подсказва на читателя да види или сравни конкретен източник;
  • въведат цитат, който няма да стои добре в самия текст, защото може да наруши смисъла и концепцията на изложението;
  • вмъкнат допълнителна информация;
  • вмъкнат превод на цититат.

Когато решим да цитираме даден автор и да се позовем на научни сведения, е важно да не попаднем в клопки на мисълта и така да омаловажим стойността на труда ни. Рецензентите се особено бдителни за подобни недоразумения, затова трябва да се придържим към следните съвети на Умберто Еко:

  • не се позовавайте на научна литература, когато пишете за общоизвестни истини;
  • не приписвайте на даден автор идея, която той предава като чужда;
  • не добавяйте и не отстранявайте бележки само за да си оправите номерацията;
  • винаги давайте точна информация върху критични издания, преработки и други подобни.

Контакти

Кариери

Общи условия