Журналистическото есе – свободата да се изразяваш

Кандидат-студентите се изправят пред съдбоносния си избор – да преминат Рубикона на изпита по журналистика с написването на есе.

 

Какво представлява журналистическото есе?

Журналистическото есе е свободно изразяване на авторовата мисъл чрез аргументативни техники, като основната цел е да формира общественото мнение. Най-значимите условия, за да се признае едно есе за журналистическо, са придържането му към актуален проблем, оригиналност на изложената теза и злободневност. Разглежданият проблем трябва да бъде поставен в контекста на общественозначимия факт. При журналистическото есе не е дотолкова важно към какъв помощен жанр ще бъде подведено – дали към наратива или аргументацията, а по-скоро по какъв оригинален начин ще бъде представен проблемът в контекста на съвремието.

 

Има ли строги композиционни регламенти при писането на есе?

Като цяло при писането на есе няма специфични композиционни изисквания по какъв начин да бъде представена и аргументирана тезата. Причислява се към странстващите изследователски жанрове, защото е трудно да се посочат определени рамки в научната област, към които да се пригоди – философия, публицистика, художествена или нехудожествена проза, литературна критика. Затова се извеждат различни жанрови разновидности, или поджанрове, които улесняват работата около писането на есе – философско есе, журналистическо есе, академично есе, литературно есе и т.нат. Наричано е още и изплъзващ се жанр поради синкретичната си структура и относителната автономност на лично изразяване.

 

Какви са основните характеристики при писането на есе?

  • липса на строга последователност и систематичност при излагане на аргументите;
  • не се придържа към научната аналитичност и доказателственост;
  • логическата структура се построява на принципа на образната асоциация – с емоционалност, метафоричност, експресивност и субективност на изказа;
  • оригиналност на езиковия стил и свободно съчетаване на изразни средства;
  • относителна свобода при смисловото и структурното построяване;
  • диалогичност с неназован адресат – с различни художествени похвати като риторични въпроси или глаголни форми във 2 лице, ед.ч. се постига ефектът на съпричастност и съпреживяност;
  • субективност, подчертана с косвеното присъствие на авторовата позиция и извеждането на идеи, които обуславят доминиране на определена ценностна система.

 

Независимо от жанровата неопределеност и целта есето се основава на човешкия опит в търсенето на истината. То е една енигма, или както казва поетът Далчев: „есето по самото си наименование е търсене на новото: една сонда, спусната в неизвестното; един набег в света на неясното и нерешеното“.

журналистическо есе

Контакти

Кариери

Общи условия