За „не“ – кога се пише слято и кога не

Истината за частицата „не“ е, че тя непрекъснато затруднява правописа ни. Има няколко лесни за научаване правила, които може да възпрепятстват двоуменето, дали думата се изписва слято или разделно.

ПЪРВО ПРАВИЛО:

Всичко, което е глагол (т.е. означава действие) и деепричастие (т.е. думи, които завършват на -айки, -ейки, -яйки), се пише отделно от частицата „не“.

Примери: не пиша – не пишейки; не чета – не четейки; не мисля – не мислейки.

Когато имаме представките недо- и нена-, въпросът за тяхното изписване при глагол и деепричастие е по-различен. По принцип в българския правопис е указано, че също тези представки се изписват слято с глагол и деепричастие. Следва да се допълни обаче, че е възможно и разделно писане тогава, когато може да се образува смислен глагол без частицата „не“. Привеждат се примери със слято и разделно изписване на думи-глаголи с недо- и нена-:

НЕДО-/НЕНА И НЕ ДО-/ НЕ НА-
СЛЯТО ПИСАНЕ	РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ
недоволствам	не намирам
ненавиждам	не дописвам
недовиждам	не довършвам
недоглеждам	не накисвам
недооценявам	не довеждам
недоумявам	не написвам

 

Думата недочувам (не дочувам) може да бъде изписана по два начина в зависимост от контекста на изречението. Изписва се слято, когато човек е с увреден слух, чува слабо: Недочувам от дете. Изписва се разделно, когато в дадена ситуация човек не може да чуе какво се говори: Много е шумно, не дочувам.

ВТОРО ПРАВИЛО:

Второто правило гласи, че всичко, което не е глагол, се пише слято с частицата „не“. Това се поражда от факта, че тази частица променя смисъла на думата – от положителен става отрицателен: приятел – неприятел; пеещ – непеещ; лош – нелош; красив – некрасив; здрав – нездрав; чут – нечут и т.нат.

ТРЕТО ПРАВИЛО:

Третото правило изключва второто. Този феномен отново се разглежда в цялостния контекст на изречението, т.е. какво искаме ние да съобщим, за да бъдем разбрани. Когато „не“ се пише отделно от думи-неглаголи, означава, че са употребени с положително значение. Най-често такива изречения са конструирани с противопоставителния съюз „а“. Привеждат се примери:

Не здравият може да влезе, а нездравият.

Стана ясно, че не говорещият е извикан, а неговорещият.

Студентите не разбрали въпроса и останаха неразбрани.

В заключение отново се прави упражнение на частицата „не“ със следния пример, защото практиката единствено помага да се овладее езиково-правописната норма:

Не е важно да си неразбран, важно е не разбран да останеш, а да не останеш неграмотен.

Designed by kues1 / Freepik