Как да подобря стила си на писане

Стилът на писане се изгражда с годините, той е езикова територия, на която трябва неуморно да се работи, за да се постигнат така желаните четивност, яснота и опростеност на изказа. Едни от най-важните стъпки, които трябва да се правят за усъвършенстване на езиковия стил, са:

1. По-кратки изречения – дългите изречения са враг номер едно особено за начинаещите студенти. Заблуда е, че колкото по-сложни конструкции се използват, толкова по-учени изглеждаме. Напротив, още Аристотел го е казал, че най-трудното по пътя на човешкия интелектуален напредък е да се изразява просто. При използването на сложни изречения рискът е да се получи двусмисленост, неразбираемост и обърканост на изказаната мисъл. Многото подчинени изречения в една синтактична конструкция затормозяват четивността.
2. Писането на нов ред е предимство – отделянето на нови абзаци води до акцентиране върху новата мисъл, също текстът придобива по-изискан и графически подчертан вид. Разбира се, не трябва да се прекалява и всяко изречение да бъде изведено на нов ред, а да се работи по логически смисъл.
3. В началото се пише всяка хрумка – при започването на работа върху съответния научен труд (реферат, дипломна или курсова работа, дисертация) се наслагва всяка идея на чернова. На по-късен етап излишествата ще бъдат премахнати било то, защото сме се отдалечили от проблема, който разглеждаме, или просто на разсъжденията мястото не им е там. Важно е да се пише, да се създават работни варианти, само така стилът може да се коригира и усъвършенства. До готовия за предаване на научния ръководител вариант ще мине време, но търпението е способността за каляване на волята.
4. Респект към научния ръководител – има една приказка, която се носи като основно верую из университетските коридори, че не е важно каква е темата на дипломната ти работа, а кой е научният ти ръководител. Без излишно преувеличение, но научният ръководител е най-важният човек за написването на стойностен научен труд. Защо ли – опитът е този фактор, който прави подкрепата на научния ръководител толкова ценна.
5. Не е важно откъде се започва – никога не започвайте писането на научен труд от увода, защото не знаете в развоя на изследването си до какви заключения ще стигнете, какви методи и анализи ще използвате. Писането на отделни части се започва от частта, за която има най-много събран и обстойно изследван материал.
6. Използвайте референциален език – под понятието референциален език се разбира език, използван за конкретно назоваване на състояния, предмети, явления, който не води до двусмисленост или неразбираемост, терминологичен език. Употребата на метафорични думи и изрази, многоточия, удивителни или въпросителни знаци е нежелателна при научния стил.
7. Използвайте ясно зададен терминологичен апарат – в научната област има множество обяснения на един термин. Валидно е да се спрете на една, две, три концепции на водещи имена, които дават обяснение на употребявания термин, и оттам-насетне или да предпочетете дадено обяснение, към което ще се придържате в цялата разработка, или да изведете Ваше. Терминологичният апарат, с който се работи, трябва да е обяснен, недвусмислен, конкретен. Ако сте в ситуация, в която не можете да дефинирате дадено понятие или термин, явно сте сбъркали темата, по която да пишете.
8. Не обяснявайте всеизвестни истини – ако темата Ви е за английската драматургия през Високия ренесанс, не е нужно да въвеждате Шекспир като най-значимия автор и най-виден драматург на световната история, роден в Стратфорд, защото се счита, че след като е световноизвестен, ще бъде достатъчно известен и на рецензентите, и на научния Ви ръководител. Избягвайте да обяснявате къде е Рим, сякаш обяснявате как се стига до Попокатепетъл.
9. Пишете и говорете в безлични конструкции – безличните изречения в българския език са необходимост особено когато се изразява скромност, ненатрапчиво Аз-присъствие. Персонализацията в научните съчинения не се приема положително, защото показва заявяване на превъзходство. Нека сравним: с това заключение се стига до твърдението, че… и аз твърдя, че… Ние-изказът е по-неутрален и по-ненатрапчив от Аз-изказът, но за предпочитане са безличните конструкции (твърди се, счита се, трябва да се спомене, стига се до извода…).