Пиша ли правилно? Правила за полуслято писане

В българския книжовен език е нормиран правописът на имената на думите, които се изписват слято, полуслято или разделно. Възникването на необходимост от полуслято изписване на думите се случва, когато в процеса на книгопечатането се поставят граници между думите, за да се определи тяхната самостоятелност. Книжовната правописна норма определя сложните думи да се изписват с дефис (малко тире) помежду си в зависимост от смисловите и структурните отношения между из­граждащите ги компоненти.

Прилагат се някои лесни начини за това, как да разберем кога думата се изписва полуслято:

1. Връзката между думите изгражда равнопоставено отношение.

Пример:

есенно-зимен сезон, туристическо-информационен бюлетин, лозаро-винарен комплекс, българо-гръцки речник, търговско-промишлена палата

2. При възможност да се членува втората от двете взаимнозависими думи:

Пример:

генерал-лейтенант (генерал-лейтенантЪТ)

съдия-изпълнител (съдия-изпълнителЯТ)

министър-председател (министър-председателЯТ)

кандидат-студент (кандидат-студентЪТ)

3. При съкращаване на първата дума тирето се запазва.

Пример:

ас.-режисьор, чл.-кореспондент, зам.-председател

4. При добавяне на трета основа към две взаимнозависими думи се изписва разделно:

Пример:

заместник министър-председател, заместник съдия-изпълнител

5. При отбелязване на приблизително количество:

Пример:

пет-шест, година-две, един-единствен, половин-един

6. При наречия в равноправно отношение:

Пример:

веднъж-дваж, горе-долу, едва-едва, криво-ляво, напред-назад

7. При изписване на числителното име с цифра:

Пример:

100-годишен, 5-метров, 20-тонен

8. При имена, образувани от собствени имена, които завършват на -ов, -ев, -ин:

Пример:

Елин-Пелинов разказ, Иван-Вазова повест, Пенчо-Славейков стил