Създаване на фишове

Всеки студент се сблъсква с трудностите, които съпътстват едно създаване на съдържание – било то реферат, курсова или дипломна работа, дисертация. Проблемът идва от незнанието или по-скоро неумението за справяне с голям обем от съдържание. Когато се работи по зададена тема и задачата е да се организира работният процес в посока оптимизиране на времето за изпълнение, набавяне на източници и написване на научния труд, трябва да се знае, че един от ефикасните методи за справяне с належащите задачи са работните фишове. Те представляват бележки, благодарение на които се подсещаме за идеи, мисли, проблеми за разрешаване на тезата. Колкото и хвъркати да са, т.е. изведнъж да изникват в съзнанието, от особено важно значение за постигането на целта, за написването на стойностна работа са именно моментните записки, които си водим. Навсякъде и по всяко време трябва да съпътстват творческия работен процес, защото без фишове създаването на текст става по-трудно и донякъде тромаво занимание. Те са връзката между идеите и осъществяването им. Фишове се изготвят и когато се набавя библиографска справка със заглавията на източници, необходими за разработването на тезата. Също – когато в процеса на изучаване на наличната литература се спрем на даден цитат с оригинално твърдение или идея, то задължително трябва да го отбележим, да го изведем или да го маркираме с друг цвят.

Фиширането е знаков процес по набелязване на основни пунктове от теоретичната разработка, които пунктове способстват за изграждането на един стойностен научен труд. Когато в процеса на селектиране на мнения, твърдения, хипотези, теории бележим най-важното, цялото предстоящо да се обработи знание служи за подготовка. Иначе казано, фиширането е предподготвителният етап на същинското писане, защото при самата подготовка ще отпаднат една част от разгледаните източници. При работа с литературен източник трябва да се имат предвид следните правила, изведени от Умберто Еко в „Как се пише дипломна работа“:

• Подчертаванията персонализират литературния източник – но подчертаването не трябва да е самоволно, а самоцелно. Ръководени от точни критерии, свързани с проблема, който разглеждаме в научния труд, подчертаните откъси да отговарят на това, което търсим. Този, който подчертава всичко, просто си губи времето. От цялата налична информация се извлича най-необходимото. Елемент на парадокса е, ако всичко е необходимо.
• Игра с цветовете – мозъкът обича да му бъде цветно, особено ако цветовете, които използваме, са сигнални. По този начин улесняваме себе си, защото маркирането с повече от един цвят ни подсказва важността на подчертания цитат. Така си изготвяме една въображаема карта на суровия материал. Сами избираме какво да маркираме, важно е то да ни послужи за ориентир.
• Използване на съкращения или инициали – някакъв знак, поставен в полето, служи за подсказка за какво точно би ни потрябвал даденият откъс. Особено когато все още работим със суров материал, е важно да си припомним по какъв повод ще ни е необходим източникът на информация. Нека не забравяме и факта, че немалък брой литература ще се наложи да изчетем и когато трябва да се ползваме от нея за изготвяне на своя научен труд, ще е минало определено време и паметта няма да ни е достатъчно услужлива. Именно затова фишовете са от полезна необходимост, те напомнят за забравеното важно.
• Не всичко е ясно от първа ръка прочит – не винаги прочетеното е кристално ясно, затова е препоръчително да си измислите някакъв знак, който да показва, че след известно време трябва пак да се върнете на съответния параграф, за да прочетете и осмислите наново.
• Белязаните страници да се виждат – вместо след време да се разлистват страниците една по една и да търсим къде сме слагали знаци за означаване на нещо важно, може да се улесним, като поставим разделители под формата на лепящи се листчета. Те игнорират проблема да пропуснем в бързината си нещо важно.
• Ксерокопирайте, принтирайте, фотокопирайте, но четете навреме! – набавянето на литературни източници под каквато и да е форма е най-важният инструмент за съставяне на научен труд. Проблемът идва от чисто психологическото успокоение, че щом съм си преснимал/а книгата, статията и други, то аз съм си свършил/а работата. Нищо подобно – да преснимам, не означава да съм прочел и осмислил. Важно е, когато се снабдим с информация, то тя в най-кратни срокове да бъде „смляна“, образно казано, иначе рискуваме да се затрупаме с всякаква нужна и ненужна информация и това действа доста демотивиращо.

Как ще предпочетем да изготвяме фишовете си, е избор на всеки един. Важното е да ги има, защото те улесняват собствената ни работа и показват до каква степен се справяме с набирането на критическа литература по проблема, върху който предстои да пишем.