Често срещани правописни грешки

В книжовния български език присъстват форми на думи, които имат недопустима употреба по отношение на това, че техният правопис е сгрешен. В част от случаите допускаме грешки, които са свързани с неправилния изговор на лексемите. За съжаление, това механично се пренася върху правописа ни. Не трябва да се забравя обаче, че правописът  се влияе от кодифицирани правила, които имат статута на норми за книжовно правилна реч. Тя обхваща всяка една езикова форма – правопис, граматика, синтаксис, стилистика. Всяко отклонение от нормата се счита за разновидност на езика, диалект. Разговорният език има примеси на различни по вид говори, което безспорно оказва влияние върху правописа. От значение е да се използват различни по вид речници, които са стандартизирани и утвърдени като помощни средства от държавните институции.

Без претенции за изчерпателност се прилагат някои от най-често срещаните грешки в разговорния език, които оказват влияние както на правоговора, така и на правописа:

ДУМИ С ЧЕСТО СРЕЩАНА ГРЕШНА УПОТРЕБА
Грешно	Правилно	Пример
пропускВателен	пропускателен	пропускателен пункт
Взаимствам	заимствам	заимствам идея
обВзема	обзема	обзе ме странно чувство
случЕй	случай	сложен случай
поДтискам	потискам	потиснат човек
анцуНг	анцуг	спортен анцуг
виШо	висше	висше образование
съжЕлявам	съжалявам	съжаляваха за постъпката
двойНствен	двойствен	двойствен живот

 

При една част от думите проверка може да се направи, като се отдели коренът. Например думата съжалявам има корен –жал-, не –жел-, което е достатъчна проверка, за да знаем как се изговаря, съответно пише. По същия начин думата пропускателен – коренът е –пуск-, не –пускв-, откъдето може да се образуват и сродни думи като пускам, пропускам, и съответно грешните им варианти пусквам, пропусквам. Разбира се, не всички думи може да се проверят с изваждането на корена им, просто трябва да се знае правописът им.

Има думи, които позволяват да бъдат изписвани по два различни начина. Това зависи от контекста, в който са употребени. Смисълът, вложен в семантиката на изречението, е ключът за езиковата правописна култура.

Привеждат се няколко примера:

висше образование (т.е. грамотност, знания) – скално образувание (т.е. израстък, форма);

днес е именик (т.е. има имен ден) –  държа родословния именник (т.е. книга, текст с имена);

догодина ще завърша (т.е. период от време) – до година ще е назначен (т.е. до една година);

видях го отсреща (т.е. пространствена ориентация) – идвам от среща (т.е. виждал съм се с някого).

Придържането към книжовноезиковите норми е богатство, изразено в мисъл, или както е казал поетът Кирил Христов: „Езикът на един народ е най-великото негово дело.“.

Designed by Jannoon028 / Freepik