Публикации на тема „българска граматика“

На кой се обади? vs. На кого се обади?

Граматичното изменение на една и съща форма на местоименията произтича от т.нар. падежни остатъци. В процеса на своето видо- и формоизменяне българският език от синтетичен е станал аналитичен, тоест падежите са отпаднали и езикът започва да се подчинява на по-строги и по-сложни синтактични закономерности. С нескрита гордост може да заявим, че българският език е единственият аналитичен славянски език, откъдето по презумпция идва умозаключението, че не е от най-лесните за изучаване.

След като в съвременния книжовен български език има оставено падежно наследство, необходимо е да се съобразяваме с това условие при писмено и устно словотворчество.

В парадигмата на местоименията са се запазили форми на три падежни остатъка – именителен, винителен и дателен падеж. Често, дори много често, се случва да се използва единствено формата за именителен падеж като универсална. Примерът е „На кой се обади?“. Така конструирано, изречението е граматически неправилно. Правилният вариант е „На кого се обади?“ именно защото модулацията на формите кой – кого задава различни синтактични позиции в изречението – тази на подлога и тази на допълнението.

Най-лесният начин за книжовен правоговор и правопис при това граматическо правило е да заместим с:

  • Той – при този тип заместване задължително се използват формите на местоименията кой, никой, някой, всеки, който за лица. Те отговарят за именителния падеж, т.е. за подлога в изречението.

Пример:

Никой не е идвал тук. = Той не е идвал тук.

Кой иска да дойде с мен? = Той иска да дойде.

  • Него – при този тип заместване задължително се използват формите на местоименията кого, никого, някого, всекиго, когото за лица. Те отговарят за винителния падеж, т.е. за допълнението в изречението.

Пример:

Великден за всекиго = Великден за него.

На кого звъня? = На него звъня.

В употреба влизат и остатъците от старата дателна форма на местоименията (кому, никому, някому, всекиму, комуто), които обаче по естествен път отпадат от езика и са заменени от вариантите на винителния падеж с „на него“.

Пример:

Нему дължа много за следването си. = На него дължа много за следването си.

Кому да задам въпрос? = На кого да задам въпрос.

Стремежът към овладяване на граматичните правила е мерило за грамотността на всекиго. Неслучайно Патриарха на българската ни литература и култура Иван Вазов до сетния си дъх се е посвещавал на народния си дълг да служи на езика със съзнанието, че е огледало на човека, на неговата душевност:

Ох, аз ще взема черния ти срам

и той ще стане мойто вдъхновенье,

и в светли звукове ще те предам

на бъдещото бодро поколенье…

Из „Българският език“, Ив. Вазов

грамотност
Designed by Freepik

„Г-жо кметице“ vs. „Г-жо кмет“

Съществува различието между естествен пол и граматически род при професионални длъжности. Стига се до объркването, защо да се каже или напише „Пристигна кметът, която отговори на всички въпроси“, при положение че той (кметът) е жена. От друга страна, ако се произнесе кметица в същия пример, за да се установи равенство между естествен пол и граматически род на името, отново се стига до логическа грешка, тъй като значението на думата кметица е жена на кмет. По същия начин е и с президент и президентша. Ако се употреби например „Днес Сенатът гласува импийчмънта на президентшата Дилма Русеф“, ще се получи синтактично и семантично несъответствие. Речниковото значение на президентша е жена на президент.  Затова граматически уместно е да се използва думата в мъжки род – президент.

В разговорния и в писмения език се наблюдава стилова маркираност на имената, които означават професии, титли, длъжности. Въпросът е дали е правилно да се променят по род например често употребяваните имена като професор – професорка, колега – колежка, кмет – кметица, депутат – депутатка, министър – министърка, мениджър – мениджърка, председател – председателка, полицай – полицайка, инженер – инженерка?

Ясно е, че има голяма неяснота относно семантичното използване на рода. Приема се, че формата за мъжки род е универсална и по приляга на професии и титли от висок йерархичен порядък. Това ще рече, че когато се изпълнява по-висока длъжност в обществото, се използва мъжки род.

Пример: Министър-председателят на Индия Индира Ганди е убита през 1984 година.

Този проблем се поставя на преосмисляне още през втората половина на XX век с т.нар. феминистка теория. Акцентира се именно на това, че в европейските езици се използва мъжки род за човешко същество изобщо, което недвусмислено изключва жената. Тя става изключение от нормалното, което поражда и социалната ù неравнопоставеност.

Така или иначе в XXI век сме вече, донякъде е спомогнал феминизмът, но все още в дадени случаи се наблюдава преимущество на естествения пол спрямо граматическия род. Социалните глобални процеси за равенство между половете намира резонанс и в езика. Затова някои професии звучат неестествено, когато са назовани в женски род.

Грешно: Министърката днес обядва с високопоставения гост.

Правилно: Министър Иванова днес обядва с високопоставения гост.

С развитието на езика се формира мисленето за използването на универсалния мъжки род спрямо това, до каква степен човек изпитва самоуважение към личността си. Например, ако една жена произнесе „Аз съм учител“, тежестта на изказването ù спрямо професията, която упражнява, е по-голяма, отколкото „Аз съм учителка“ – има принизено емоционална оцветеност. По същия начин „Аз съм адвокат“ и „Аз съм адвокатка“, „Аз съм професор“ и „Аз съм професорка“.

Социалните роли в обществото оказват влияние върху естественото формиране на езика и продължават да маркират различието между половете.

професия

Ах, това членуване!

Членуването в българския език се оказва големият препъникамък на езиковата ни култура. Особено що се касае до членуването в мъжки род на имената. Едно от най-важните правила, които улесняват правилното поставяне на членната морфема, е, когато заместим с „той“ за пълен член (-ът/-ят) и с „него/го“ за кратък член (-а/-я).

Пример:

Човекът излезе на улицата. = Той излезе на улицата.

Потърсих човека за извинение. = Потърсих него/Потърсих го за извинение.

Тъй като за мъжки род членната морфема е в две разновидности – твърд (-а/-ът) и мек (-я/-ят) вариант, съществуват езикови правила, с които трябва да се съобразим при правилно членуване. Ето и най-важните морфологични закономерности при членуване:

  1. Когато името е лице и окончава на наставките -ар, -яр, -тел, членуването е с -я/-ят:

Пример:

Повиках градинарЯ да окоси ливадата.

ЮбилярЯТ празнуваше днес.

  1. Когато името е лице и окончава на наставките -ор, -ер, -ър, членуването е с -а/-ът:

Пример:

МинистърЪТ влезе в заседателната зала.

РепортерЪТ се усмихна пред камерата.

  1. Има десет думи (кон, ден, крал, цар, път, зет, нокът, лакът, огън, сън), които пазят мекостта си още от старобългарския език, и затова се членуват само с мекия вариант -я/-ят.

Пример:

На пътЯ беше израснал бурен.

ЗетЯТ поздрави гостите си.

  1. Имена, които завършват на -й, при членуване то отпада и винаги се пише мекият вариант на членната морфема (-я/-ят).

Пример:

Герой – Той беше героЯТ на вечерта.

Чай – Остави чаЯ да изстине.

  1. Винаги след глагола „съм“ или след глаголи, които са с преносна употреба и може да бъдат синоними на глагола „съм“ (оказа се, изглежда, казвам се), се пише пълен член (-ът/-ят)

Пример:

Той се оказа най-подготвениЯТ.

Аз съм пилотЪТ на самолета.

  1. При прякори, прозвища на известни исторически личности членуването е винаги с кратък член (-а/-я) независимо от позицията в изречението.

Пример:

АпостолА беше заловен при Къкринското ханче.

Иван Вазов е наричан ПатриархА на българската литература.

Членуването в българския език преминава през тежък изпитателен път. Още през 1835 г. Неофит Рилски в „Болгарска граматика“ изследва българските говори и въвежда членуването според синтактичната функция на думата в изречението. В края на XIX век министърът на просветата Тодор Иванчов заедно с филолога Марин Дринов въвеждат езиковедското правило за пълен и кратък член. При правителството на Стамболийски членуването е подчинено на т.нар. правило за еуфонията, т.е. с пълен член се членувало, когато следващата дума започва с гласен звук. Една от най-големите реформи в правописната система на имената се осъществява през 1945 г. при управлението на Отечествения фронт. Тогава се взима единодушното решение вариантите на членуването да се използват като дублети. Известно време след това благодарение на будния и високоакадемичен дух на академик Балан се установява употребата на пълния и краткия член, каквато я познаваме и днес. До днес…

Поддръжници на тезата, че членуването затормозява правописа ни и води до грешки, искат да то бъде премахнато. Езиковеди и обществени личности защитиха с аргументи тезата си, че българският определителен член трябва да присъства в езиковата ни култура, защото е мерило за това, колко грамотен е човекът. Националният книжовен език е наследство, светиня и трябва да го съхраняваме със съзнателен инатлък, защото определя облика на нацията ни.

членуване
Designed by brgfx / Freepik

Правописът в множествено число – (не)известни съвети

В правописа ни се е наложила една осезаема грешна употреба на множествено число при имената. Дали защото повечето се затрудняваме да образуваме формата, или защото неглижираме правилната употреба, донякъде въпросът е спорен. В случая едно е важно – грешките в правописа на думи в множествено число са видими, а никой не обича да греши. До известна степен проблемът идва от пренебрегването на -й и -и като два отделни знака, които имат съществената функция да образуват единствено и множествено число. Затова ще изведем най-лесните правила за образуване на множествено число, като на първо място поставим златното правило, че в българския език няма дума, която в множествено число да завършва на -й.

 

  1. Думи, които окончават на -ий/-ай в ед.ч. – най-често такива думи са от мъжки род, а мн.ч. се образува с -ии.

 

ЕД.Ч. МН.Ч. ПРИМЕР:
случай случаи Много случаи.
сценарий сценарии Сценариите са добри.
критерий критерии Това са критериите.

 

  1. Думи, които окончават на -ия в ед.ч. – както за думи в женски род, така и за думи в мъжки род се отнася правилото за образуване на мн.ч. с -ии.

 

ЕД.Ч. МН.Ч. ПРИМЕР:
съдия съдии Тези съдии са известни.
история истории Често разказва истории.
калория калории Колко са калориите?

 

  1. Думи, които окончават на -ой в ед.ч. – това са имена от мъжки род, които образуват мн.ч. на -и.

 

ЕД.Ч. МН.Ч. ПРИМЕР:
мой мои Тези химикали са мои.
кой кои Кои са извиканите?
герой герои Смели герои.

 

  1. При глаголи, които са за второ и трето лице единствено число (ти, той, тя, то) – тук глаголът не е в мн.ч., но отново двете гласни се оказват проблемни – вместо -и за множествено число се предпочита -й. Различаването става според смисъла, който влагаме в изречението. Когато трябва да се съобщи нещо, глаголът завършва на -и, а когато заповядваме или отправяме молба – на -й.

 

Случаи на изписване с -и Случаи на изписване с -й
Цветето стои на плота. Стой на място, полиция!
Той брои секундите. Моля те, брой на глас!
Тази храна ще престои. Престой и после тръгвай!

 

  1. Употреба на който – които и чийто – чиито в изречения – грешката при изписването на тези местоимения идва от това, към коя дума в изречението се отнасят те. Българската граматика е основана на синтактични корелации, благодарение на които думите се съгласуват в изречението.
  • Местоименията който – които се отнасят по смисъл към предходната дума, следователно заимстват числото от нея.

Пример:

Човекът, който дойде за вечеря.

Пътниците, които се смееха на висок глас.

  • Местоименията чийто – чиито се отнасят по смисъл към следходната дума, следователно заимстват числото от нея.

Пример:

Пилотът, чийто пример е важен.

Преподавателят, чиито изисквания са високи.

 

В практиката често се допускат правоговорни и правописни грешки спрямо образуването на т.нар. бройна и обикновена форма за мн.ч. Обект на следваща публикация ще бъде това, как е правилно да се напише и изговори двама пилоти или два пилота; няколко лебеда или няколко лебеди; колко случая или колко случаи.

правопис на множествено число
Designed by Freepik