Публикации на тема „български правопис“

КОЕ Е ВЯРНОТО: ПРИПИША ИЛИ ПРЕПИША?

Българската книжовна лексика е многообразна на думи и значения, а още повече на езикови грешки, свързани с употребата на различни по смисъл думи. Така наречената паронимия е неспособността на човека да определи точния смисъл на дадена дума в контекста и следователно да я употреби грешно. Типичен скорошен пример е интервюираната студентка навръх студентския празник, която, вместо да употреби думата „концентрация на студенти на едно място“, тя я замени с „контрацепция“.

Изписването и употребяването на думи с начална представка пре- или при- се причислява към рисковите групи за допускане на паронимия. Кога трябва да се употребяват точни по смисъл думи с начална представка пре- или при-:

1. УПОТРЕБЯВАНЕ НА ПРЕДСТАВКАТА ПРЕ- В СЛУЧАИТЕ:

– повторно извършване на действие;

Пример: пречертавам, пре­броявам, престроявам, пренастройвам, преобличам, премислям, пребоядисвам

– пространствено разполовяване на обекта;

Пример: прегризвам, прекършвам, прегъвам, превивам, преграждам

– усиленост на действието;

Пример: преяждам, претоварвам, пресищам, препълвам, премръзвам

– обратимост на действието.

Пример: преобръщам, прекатурвам, прераждам, преиначавам

2. УПОТРЕБЯВАНЕ НА ПРЕДСТАВКАТА ПРИ- В СЛУЧАИТЕ:

– намаляване на разстоянието;

Пример: приближавам, приземявам, пристрастявам, прикрепвам

– слаба или еднократна степен на извършване на действието;

Пример: припламва, привали, притъмнява, примижавам, припечелвам, пригърми

– добавяне на нещо;

Пример: притурям, прибавям, допринасям, пришивам

– внезапност на действието.

Пример: прииска ми се, придремва ми се, прияжда ми се, припи ми се

3. СЛУЧАИ НА ПАРОНИМИЯ – част от думите, образувани с тези представки, може да се употребяват неправилно в контекста на изказването им.

Примери:

Преяде ми се нещо сладко. вм. Прияде ми се нещо сладко.

Значението на глагола преяждам е изяждам повече от допустимото, а на прияде ми се – имам внезапен апетит към нещо

Приградих моята част от нивата. вм. Преградих моята част от нивата

Значението на глагола приградих е добавям нещо чрез градене, а на преградих – разделям на две.

Привързах раната си с бинт. вм. Превързах раната си с бинт.

Значението на глагола привържа е имам симпатия към някого или свързвам две части, а на превържа – обвивам някаква рана или място

Днес няма да припиша на контролното. вм. Днес няма да препиша на контролното

Значението на глагола припиша е давам нещо на някого (заслуги, имот, уважение), а на препиша – копирам един и същи текст.

български език

 
Designed by brgfx / Freepik

Пиша ли правилно? Правила за разделно писане

Правописът на сложните думи в българския книжовен език изисква разбирането и прилагането на правила за слято, полуслято и разделно писане. В традиционната норма има валидни правила, които обаче приложени в практиката, затрудняват  правилното изписване на този тип думи. Тяхното изписване зависи изцяло от смисловите и структурните отношения, които образуват в значението на изграждащите ги елементи.

Ето и няколко основни принципа за коректното прилагане на разделно писане на думите в правописната практика:

1. При възможност да се членува първата от две зависими в смислово отношение думи

Пример:

писател реалист (писателЯТ реалист)

космонавт изследовател (космонавтЪТ изследовател )

къща музей (къщаТА музей)

държава собственик (държаваТА собственик)

страна членка (странаТА членка)

2. При словосъчетания с първа основа, която доуточнява смисъла на цялата дума

Пример:

водещ предаване, завеждащ отделение, младши/старши лейтенант, директор продукция

3. При буквени съкращения и пояснения след тях

Пример:

ЕС депутат, ЕКГ изследване, АГ отделение, МВР център, VIP летище, HIV вирус

4. При съставни числителни и пояснения след тях

Пример:

двадесет и пет годишнина, сто и пет метров, триста и два тонен

НО: двадесегодишнина – 20-годишнина (виж темата за слято и полуслято писане)

5. При думи от чужд произход, които имат самостоятелна употреба в езика

Пример:

бизнес отношения, боулинг център, екшън герой, имейл съобщение, тенис корт, офис консуматив

6. При абревиатури на кирилица

Пример:

О Ем Ви, Би Ти Ви, Си Ен Ен

къща музей
Designed by macrovector / Freepik

Пиша ли правилно? Правила за полуслято писане

В българския книжовен език е нормиран правописът на имената на думите, които се изписват слято, полуслято или разделно. Възникването на необходимост от полуслято изписване на думите се случва, когато в процеса на книгопечатането се поставят граници между думите, за да се определи тяхната самостоятелност. Книжовната правописна норма определя сложните думи да се изписват с дефис (малко тире) помежду си в зависимост от смисловите и структурните отношения между из­граждащите ги компоненти.

Прилагат се някои лесни начини за това, как да разберем кога думата се изписва полуслято:

1. Връзката между думите изгражда равнопоставено отношение.

Пример:

есенно-зимен сезон, туристическо-информационен бюлетин, лозаро-винарен комплекс, българо-гръцки речник, търговско-промишлена палата

2. При възможност да се членува втората от двете взаимнозависими думи:

Пример:

генерал-лейтенант (генерал-лейтенантЪТ)

съдия-изпълнител (съдия-изпълнителЯТ)

министър-председател (министър-председателЯТ)

кандидат-студент (кандидат-студентЪТ)

3. При съкращаване на първата дума тирето се запазва.

Пример:

ас.-режисьор, чл.-кореспондент, зам.-председател

4. При добавяне на трета основа към две взаимнозависими думи се изписва разделно:

Пример:

заместник министър-председател, заместник съдия-изпълнител

5. При отбелязване на приблизително количество:

Пример:

пет-шест, година-две, един-единствен, половин-един

6. При наречия в равноправно отношение:

Пример:

веднъж-дваж, горе-долу, едва-едва, криво-ляво, напред-назад

7. При изписване на числителното име с цифра:

Пример:

100-годишен, 5-метров, 20-тонен

8. При имена, образувани от собствени имена, които завършват на -ов, -ев, -ин:

Пример:

Елин-Пелинов разказ, Иван-Вазова повест, Пенчо-Славейков стил

български език

Пиша ли правилно? Правила за слято писане

Една от най-проблемните правописни норми е тази за слятото, полуслятото и разделното писане на имената. Нерядко възниква въпросът, как да бъде изписана дадена дума, без да се допусне правописна грешка, и кои са правилата за проверки на този тип сложни имена. Тази статия има за цел да даде полезни знания относно някои случаи на често сгрешаване при правописа на думите в българския език.

Примерите и похватите за проверка, които може да се приложат, се отнасят за случаите на слято писане:

1. При възможност да се образува словосъчетание, сложното прилагателно се изписва слято:

Пример:

западноевропейски (Проверка: Западна Европа)

външнополитически (Проверка: външна политика )

научнофантастичен (Проверка: научна фантастика)

църковноправославен (Проверка: православна църква)

2. Едната дума конкретизира, т.е. стеснява значението на другата дума, която пояснява.

Пример:

душевноболен, военноавиационен, високопроизводителен, източнославянски, сърдечноболен, световноизвестен, болногледач

3. При нюанс на цвят.

Пример:

масленозелен, доматеночервен, аленочервен, светлосин, бледорозов

4. Прилагателни имена, образувани от географски названия на съществителни собствени имена:

Пример:

Нова Зеландия – новозеландски език

Стара планина – старопланински проход

Западни Родопи – западнородопски масив

Близък изток – близкоизточни отношения

5. При образуване на прилагателно име от лични имена на наставките -ски, -ска, -ско изписването е с малка буква и слято.

Пример:

Иван Вазов – иванвазовски роман

Алеко Константинов – алекоконстантиновски фейлетон

Бай Ганьо – байганьовска простащина

6. Прилагателни имена, образувани от числителни.

Пример:

четвъртвековен – Но: 4-вековен

половинчасов – Но: 1/2-часов

триминутен – Но: 3-минутен

двутактов – Но: 2-тактов

стогодишен – Но: 100-годишен

7. Имена на празници:

Пример:

Лазаровден, Димитровден, Стефановден, Великден

8. Сложни съществителни, свързани със съединителна гласна -о-.

Пример:

местоположение, паркомясто, текстообработка, ценоразпис, първоизточник, самовнушение

9. Сложни съществителни, първата дума от които не се употребява като самостоятелна дума в езика.

Пример:

киберпространство, тийнпоколение, туроператор, уебстраница, айскафе, мейнстрийм, шоурум

10. Сложни съществителни със съкратена първа основа.

Пример:

автомивка, биофизика, геополитика, еврокомисар, електроуред, компактдиск, пресконференция

 слято писане

Някои по-особени случаи на употреба на кавички

В българския език са се настанили специфични и правомерни правила за изписването на пунктуационния знак кавички при имена, означаващи собствени названия. В изреченията На церемония му бе връчена наградата „Оскар“ и На церемонията той получи оскар няма нито правописна, нито пунктуационна грешка. В първия пример са поставени кавички, защото думата оскар е в позицията на собствено име като част от словосъчетанието наградата „Оскар“. Във втория случай същата дума е лексикализирала своето значение и се е превърнала в нарицателно име, означаващо даден предмет. Имена на сортове, породи, модели производители се изписват в кавички, но когато влизат в състава на изречението като разпознаваеми и често употребими названия, кавички не са нужни.

Примери:

Вчера си купихме автомобил „Мерцедес“. – Оставих мерцедеса си за ремонт.

Виното „Мерло“ е с изискан вкус. – Ще изпия една чаша мерло.

Приятелят ми си купи куче порода „Санбернар“. – Кучето на приятеля ми е санбернар.

Друг специфичен момент при употребата на кавички е при изписването на собствени имена с латинска азбука. В този случай кавички не се употребяват.

Пример: шоколад Milka, застрахователна компания Allianz, магазин Billa, сирене Gauda

Но когато са употребени с кирилска графика, се поставят кавички.

Пример: шоколад „Милка“, застрахователна компания „Алианц“, магазин „Била“, сирене „Гауда“

При изписването на абревиатури като част от собствени имена кавички също не са необходими.

Пример: телевизия БНТ, футболен отбор ЦСКА, АГ отделение.

В изброените примери за употреба на кавички изводът е, че в случаите, в които този пунктуационен знак отделя собствени названия, кавички са необходими.

кавички

 

 

 

Кандидат-гимназист, кандидат гимназист или кандидатгимназист?

Въпросът със слятото, полуслятото и разделното писане на имената засяга принципите на правописа. Преди всичко се отнася за изписването на сложните думи, съставени от две или повече взаимозависими в смислово и синтактично отношение думи. Дали дадена дума да се изпише слято, с тире или разделно, се оформя в културното съзнание като сложен правоговорен и правописен езиковедски проблем.

Има правила, които улесняват заучаването на конкретни думи. В примера, изложен в заглавието, най-лесният начин да се разбере как да се изпише правилно, е мислено да се членуват нейните съставки. Когато се създава отношение на корелация между тях, тогава успешно сме направили проверката.

Пример:

кандидатът гимназист – няма отношение на корелация, думите не се възприемат като близки, с единно значение;

кандидат гимназистът – думите се възприемат в отношение на единно значение.

При тази проверка, когато се членува втората от две зависими думи, то тогава изписването е полуслято:

Пример: кандидат-гимназист = кандидат- гимназистЪТ

кандидат-студент = кандидат-студентЪТ

министър-председател = министър-председателЯТ

помощник-режисьор = помощник-режисьорЪТ

В другия случай, когато може да се членува първата от две зависими думи, тогава писането е разделно:

Пример: къща музей = къщаТА музей (Не: къща музеят)

писател модернист = писателЯТ модернист (Не: писател модернистът)

студент първокурсник = студентЪТ първокурсник (Не: студент първокурсникът)

Изписването на сложните думи не е лесен процес, защото е изцяло подчинен на синтактичното единство на думите – това дали те са в равноправно или неравноправно отношение помежду си. В случаите с полуслято и слято писане има неравноправност между думите – едната е главна, другата – нейна подчинена. При разделното писане се наблюдава равноправност, което показва, че двете думи са в зависимост една спрямо друга, но са и делими по смисъл.

Изведените правила са лесни начини за навременно уточняване на иначе усложнения правопис на думи със слято, полуслято и разделно писане.

кандидат-гимназист

 

 

Правила при изписване на абревиатури: БАН е отговорен или БАН е отговорно?

Българската езикова система отрежда важно място на абревиатурите и съгласувателните принципи, които действат при формирането на граматически правилно изречение. За да може синтактично вярно да се конструира изречението, трябва да се знае смисълът на абревиатурното съкращение. В заглавието е използван примерът за БАН, което на преводим език означава Българска академия на науките. Оттук следва да се направи изводът, че щом е носител на женски род, то глаголното име, към което се отнася, заема същите граматическите признаци. Следователно и двата заглавни примера са заблуждаващи, защото и двата са грешни.

Примери:

БАН е отговорна за научното развитие. = Българска академия на науките (женски род)

МВР е извършило проверки по адреси. = Министерство на вътрешните работи (среден род)

Всички останали опити за звуково напасване на изречението са погрешни, защото водещ е съгласувателният принцип по род и число.

Важно е да се уточни, че при инициални съкращения на съществителни собствени имена изписването им е винаги с главни букви. При дешифрирането им обаче се нарушава правописното правило и често се среща целите наименования да бъдат изписани с главни букви.

Абревиатура Правилно изписване Грешно изписване
БАН Българска академия на науките Българска Академия на Науките
БНБ Българска народна банка Българска Народна Банка
НАП Национална агенция за приходите Национална Агенция за Приходите

 

Освен че правописът може да пострада при абревиатурни названия, се среща и употребата на нечленувани конструкции в изречения. Трябва да се прави разлика при употребата на съставни съществителни собствени имена в текст и изписани като означения на табели. Когато са сложени в дискурса, задължително е тяхното членуване, заради означаването им като единични, уникални по своята същност обекти.

Пример:

Министерство на външните работи ще даде пресконференция. – грешен вариант

МинистерствоТО на външните работи ще даде пресконференция. – правилен вариант

Днес Българска национална телевизия излъчи документален филм.  – грешен вариант

Днес БългарскаТА национална телевизия излъчи документален филм. – правилен вариант

До известна степен е нормално това правило да се нарушава, тъй като често срещаните съставни наименования в практическия български език са със засилена употреба и се схващат като лични имена.

При всички разгледани случаи трябва да се съблюдават съгласувателните и граматическите показатели в случаите, когато даденото наименование влиза в употреба на езиковата практика.

правопис на абревиатури

 

 

Правоговоря ли, или не?

Националният  език е богатство, съставено от книжовна и некнижовна реч. Едната е кодифицирана, регламентирана, а другата – образувана от различни диалекти. Диалектите са такава форма на езика, която стои встрани от стандартизираните норми за правопис и правоговор, откъдето и произтичат особеностите в някои говори. Интересното е, че книжовният български език е сбор на говорите  от различни краища на страната, които се поделят на западни и източни. Това деление езиковедите наричат ятова граница, затова най-често на запад се среща като изговор бел, хлеб, цел, а на изток – бял, цял, хляб.

От някои правоговорни проблеми понакуцва и самият роден правопис. Затова извеждаме най-често срещаните правоговорни грешки, които оказват влияние и на правописа ни. Дават се и лесни решения за избягване на езиковите клопки:

  • Синдромът на мекането – ходимЕ, пишемЕ, четемЕ са само част от разнообразието на езикови дефекти, породени от диалектните особености на западните говори. Правилното изговаряне и изписване на тези глаголи е без гласната -Е накрая: ходим, пишем, четем. Най-лесният начин да се отървем от този паразитен навик е, когато може да се образува мн.ч. без помощта на гласната -Е, тогава изписваме и изговаряме думата без нея.
  • Синдромът на потъмняване на гласната -а в -ъ – това езиково явление се нарича още редукция. Среща се, когато гласната -а не е под ударение и се произнася като -ъ: пишЪт, четЪт, кажЪт. За да спрем да пишем грешно, в този случай най-лесното правило е да знаем, че няма глагол в българския език, който и в ед.ч., и в мн.ч. да завършва на -Ъ. Правописът съответно е: пишАт, четАт, кажАт.
  • Синдромът на якането – след голямата правописна реформа от 1945 г. от българската азбука отпадна ятовата гласна ѣ и на нейно място се установил правописът на -е- и -я-. И до ден-днешен ятовият преглас е основен за разделянето на говорите на източни и западни: цЕли – цЯли, голЕми – голЯми, бЕли – бЯли. Когато са в мн.ч., тези думи да се изписват с -Е, независимо че в ед.ч. се произнасят и изписват с -Я: цЯл – цЕли, голЯм – голЕми, бЯл – бЕли.
  • Синдромът на разговорните глаголи влезна, слезна, излезна – в книжовноезиковата норма не съществуват като правилни тези глаголи. Вместо тях трябва да се използват вляза, сляза, изляза. Независимо че сме повлияни от разговорния език, в който преобладават множество вариации на езика ни, придържането към книжовната правописна и правоговорна норма е стил.

В заключение ще се придържим към думите на основоположника на съвременното българско езикознание – професор Беньо Цонев, според когото правилният изговор и правопис са в неразделно езиково единство: „Слаби познания по други научни дисциплини можеш да скриеш, но слаби познания по роден език не можеш скри. Те излизат веднага наяве, само щом напишеш два реда“.

български език

 

Аз съм софиянец vs. Аз съм софианец

Често в правописната практика се случва да се запитаме как се изписват думи от порядъка на софИЯнец – софИАнец, матерИЯлен – матерИАлен, италИЯнец – италИАнец, влИЯние – влИАние и прочее. Това явление на съчетание от гласни звукове [ия] [ея] в книжовния език се нарича йотация. Среща се най-често в краесловие при чужди думи и разбира се, създава проблеми при изписването им. Книжовният правопис на подобни думи, които завършват на -ея, -ия, са само част от разнообразието на думи в българския език, които затрудняват правописа ни.

Правилото гласи, че когато има съществително име, което завършва на -ия, -ий, -ея, то при образуваните от него производни имена се изписва -иа, -еа.

 

Пример:

 

съществително име правилна употреба грешна употреба
материя материален материялен
церемония церемониален церемониялен
гений гениален гениялен
бактерия бактериален бактериялен
Олимпия олимпиада олимпияда
провинция провинциален провинциялен
идея идеален идеялен

 

Всяко правило обаче си има изключения, които не са много, но са често използвани в практиката думи като софиянец, християнин, влияние, лоялен, грубиянин, опиянение, излияние, влияние, сияние. При тези изключения йотацията се запазва.

 

Пример:

Всеки един софиянец е исторически доказан кореняк селянин.

Влиянието на християнството го превръща в най-разпространената религия в света.

 

Процесът на йотация води до омекчаване на групите срички в думата, като най-често се среща в диалектни разновидности на езика: агне – ягне, утре – ютре, таен – тайен, кое – койе, мое – мойе и други. Книжовният език изключва като допустимо правилни тези форми, защото в развоя на българския ни език мекостта е сведена до минимум.

курсове, уроци
Designed by Asierromero / Freepik

Правописът в множествено число – (не)известни съвети

В правописа ни се е наложила една осезаема грешна употреба на множествено число при имената. Дали защото повечето се затрудняваме да образуваме формата, или защото неглижираме правилната употреба, донякъде въпросът е спорен. В случая едно е важно – грешките в правописа на думи в множествено число са видими, а никой не обича да греши. До известна степен проблемът идва от пренебрегването на -й и -и като два отделни знака, които имат съществената функция да образуват единствено и множествено число. Затова ще изведем най-лесните правила за образуване на множествено число, като на първо място поставим златното правило, че в българския език няма дума, която в множествено число да завършва на -й.

 

  1. Думи, които окончават на -ий/-ай в ед.ч. – най-често такива думи са от мъжки род, а мн.ч. се образува с -ии.

 

ЕД.Ч. МН.Ч. ПРИМЕР:
случай случаи Много случаи.
сценарий сценарии Сценариите са добри.
критерий критерии Това са критериите.

 

  1. Думи, които окончават на -ия в ед.ч. – както за думи в женски род, така и за думи в мъжки род се отнася правилото за образуване на мн.ч. с -ии.

 

ЕД.Ч. МН.Ч. ПРИМЕР:
съдия съдии Тези съдии са известни.
история истории Често разказва истории.
калория калории Колко са калориите?

 

  1. Думи, които окончават на -ой в ед.ч. – това са имена от мъжки род, които образуват мн.ч. на -и.

 

ЕД.Ч. МН.Ч. ПРИМЕР:
мой мои Тези химикали са мои.
кой кои Кои са извиканите?
герой герои Смели герои.

 

  1. При глаголи, които са за второ и трето лице единствено число (ти, той, тя, то) – тук глаголът не е в мн.ч., но отново двете гласни се оказват проблемни – вместо -и за множествено число се предпочита -й. Различаването става според смисъла, който влагаме в изречението. Когато трябва да се съобщи нещо, глаголът завършва на -и, а когато заповядваме или отправяме молба – на -й.

 

Случаи на изписване с -и Случаи на изписване с -й
Цветето стои на плота. Стой на място, полиция!
Той брои секундите. Моля те, брой на глас!
Тази храна ще престои. Престой и после тръгвай!

 

  1. Употреба на който – които и чийто – чиито в изречения – грешката при изписването на тези местоимения идва от това, към коя дума в изречението се отнасят те. Българската граматика е основана на синтактични корелации, благодарение на които думите се съгласуват в изречението.
  • Местоименията който – които се отнасят по смисъл към предходната дума, следователно заимстват числото от нея.

Пример:

Човекът, който дойде за вечеря.

Пътниците, които се смееха на висок глас.

  • Местоименията чийто – чиито се отнасят по смисъл към следходната дума, следователно заимстват числото от нея.

Пример:

Пилотът, чийто пример е важен.

Преподавателят, чиито изисквания са високи.

 

В практиката често се допускат правоговорни и правописни грешки спрямо образуването на т.нар. бройна и обикновена форма за мн.ч. Обект на следваща публикация ще бъде това, как е правилно да се напише и изговори двама пилоти или два пилота; няколко лебеда или няколко лебеди; колко случая или колко случаи.

правопис на множествено число
Designed by Freepik