Публикации на тема „български правопис“

Съгласната беглец -т-

Понякога сме изправени пред сериозната дилема, дали да изпишем -т- в наставката на думата, или не: оптимиска или оптимистка, журналиска или журналистка; кариериска или кариеристка? Двоумението произлиза от разговорния стил на общуване, където при изговор -т- се редуцира и съвсем естествено е при правописа на думи от такъв порядък да се изпусне тази съгласна. Най-лесната проверка, която може да се направи, е думата да завършва в мъжки род на -т-. Ако окончава, то значи в женски род, среден род и в множествено число задължително трябва да изпишем съгласната в думата, за да избегнем правописна грешка и да се придържим към правилото. Ето и няколко примера нагледно:

Дума в мъжки род	Пример в друг род и число
оптимисТ	оптимисТка, оптимисТки
журналисТ	журналисТка, журналисТки
кариерисТ	кариерисТка, кариерисТки
пианисТ	пианисТка, пианисТки

Правописни грешки от този порядък се наблюдават и при корена на думите, като отново проверката се прави на същия принцип. Идеята е да се приспособи смислово-логически думата така, че да се сведе до минимум шансът да сгрешим правописа ù.

Дума	Корен на думата	Грешно изписване
весТник	-вест-	весник
чесТност	-чест-	чесност
извесТност	-вест-	извесност
посТник	-пост-	постник

Съществуват думи пароними, които са близки по звуков състав, но са с различно значение. Например думите местен и месен. Първият пример означава „място“, откъдето може да се образуват и словосъчетания със сродни думи: природна местност, местен обичай, следователно се изписва с -т- в корена. При втория случай значението е „нещо, направено от месо“, като например месни деликатеси, месен колбас. От особено значение е дали ще напишем „местни данъци“ или „месни данъци“, защото в единия случай ще се отнася за данъци по местоположение, а в другия – за данъци от месо. Самопроверката е най-важният признак, на който можем да разчитаме при изписването на думи, в противен случай се допускат куриози.

как се пише

За „не“ – кога се пише слято и кога не

Истината за частицата „не“ е, че тя непрекъснато затруднява правописа ни. Има няколко лесни за научаване правила, които може да възпрепятстват двоуменето, дали думата се изписва слято или разделно.

ПЪРВО ПРАВИЛО:

Всичко, което е глагол (т.е. означава действие) и деепричастие (т.е. думи, които завършват на -айки, -ейки, -яйки), се пише отделно от частицата „не“.

Примери: не пиша – не пишейки; не чета – не четейки; не мисля – не мислейки.

Когато имаме представките недо- и нена-, въпросът за тяхното изписване при глагол и деепричастие е по-различен. По принцип в българския правопис е указано, че също тези представки се изписват слято с глагол и деепричастие. Следва да се допълни обаче, че е възможно и разделно писане тогава, когато може да се образува смислен глагол без частицата „не“. Привеждат се примери със слято и разделно изписване на думи-глаголи с недо- и нена-:

НЕДО-/НЕНА И НЕ ДО-/ НЕ НА-
СЛЯТО ПИСАНЕ	РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ
недоволствам	не намирам
ненавиждам	не дописвам
недовиждам	не довършвам
недоглеждам	не накисвам
недооценявам	не довеждам
недоумявам	не написвам

Думата недочувам (не дочувам) може да бъде изписана по два начина в зависимост от контекста на изречението. Изписва се слято, когато човек е с увреден слух, чува слабо: Недочувам от дете. Изписва се разделно, когато в дадена ситуация човек не може да чуе какво се говори: Много е шумно, не дочувам.

ВТОРО ПРАВИЛО:

Второто правило гласи, че всичко, което не е глагол, се пише слято с частицата „не“. Това се поражда от факта, че тази частица променя смисъла на думата – от положителен става отрицателен: приятел – неприятел; пеещ – непеещ; лош – нелош; красив – некрасив; здрав – нездрав; чут – нечут и т.нат.

ТРЕТО ПРАВИЛО:

Третото правило изключва второто. Този феномен отново се разглежда в цялостния контекст на изречението, т.е. какво искаме ние да съобщим, за да бъдем разбрани. Когато „не“ се пише отделно от думи-неглаголи, означава, че са употребени с положително значение. Най-често такива изречения са конструирани с противопоставителния съюз „а“. Привеждат се примери:

Не здравият може да влезе, а нездравият.

Стана ясно, че не говорещият е извикан, а неговорещият.

Студентите не разбрали въпроса и останаха неразбрани.

В заключение отново се прави упражнение на частицата „не“ със следния пример, защото практиката единствено помага да се овладее езиково-правописната норма:

Не е важно да си неразбран, важно е не разбран да останеш, а да не останеш неграмотен.

как се пише

Често срещани правописни грешки

В книжовния български език присъстват форми на думи, които имат недопустима употреба по отношение на това, че техният правопис е сгрешен. В част от случаите допускаме грешки, които са свързани с неправилния изговор на лексемите. За съжаление, това механично се пренася върху правописа ни. Не трябва да се забравя обаче, че правописът се влияе от кодифицирани правила, които имат статута на норми за книжовно правилна реч. Тя обхваща всяка една езикова форма – правопис, граматика, синтаксис, стилистика. Всяко отклонение от нормата се счита за разновидност на езика, диалект. Разговорният език има примеси на различни по вид говори, което безспорно оказва влияние върху правописа. От значение е да се използват различни по вид речници, които са стандартизирани и утвърдени като помощни средства от държавните институции.

Без претенции за изчерпателност се прилагат някои от най-често срещаните грешки в разговорния език, които оказват влияние както на правоговора, така и на правописа:

ДУМИ С ЧЕСТО СРЕЩАНА ГРЕШНА УПОТРЕБА
Грешно	Правилно	Пример
пропускВателен	пропускателен	пропускателен пункт
Взаимствам	заимствам	заимствам идея
обВзема	обзема	обзе ме странно чувство
случЕй	случай	сложен случай
поДтискам	потискам	потиснат човек
анцуНг	анцуг	спортен анцуг
виШо	висше	висше образование
съжЕлявам	съжалявам	съжаляваха за постъпката
двойНствен	двойствен	двойствен живот

При една част от думите проверка може да се направи, като се отдели коренът. Например думата съжалявам има корен –жал-, не –жел-, което е достатъчна проверка, за да знаем как се изговаря, съответно пише. По същия начин думата пропускателен – коренът е –пуск-, не –пускв-, откъдето може да се образуват и сродни думи като пускам, пропускам, и съответно грешните им варианти пусквам, пропусквам. Разбира се, не всички думи може да се проверят с изваждането на корена им, просто трябва да се знае правописът им.

Има думи, които позволяват да бъдат изписвани по два различни начина. Това зависи от контекста, в който са употребени. Смисълът, вложен в семантиката на изречението, е ключът за езиковата правописна култура.

Привеждат се няколко примера:

висше образование (т.е. грамотност, знания) – скално образувание (т.е. израстък, форма);

днес е именик (т.е. има имен ден) – държа родословния именник (т.е. книга, текст с имена);

догодина ще завърша (т.е. период от време) – до година ще е назначен (т.е. до една година);

видях го отсреща (т.е. пространствена ориентация) – идвам от среща (т.е. виждал съм се с някого).

Придържането към книжовноезиковите норми е богатство, изразено в мисъл, или както е казал поетът Кирил Христов: „Езикът на един народ е най-великото негово дело.“.

правопис
Designed by Jannoon028 / Freepik