Аз съм софиянец vs. Аз съм софианец

Често в правописната практика се случва да се запитаме как се изписват думи от порядъка на софИЯнец – софИАнец, матерИЯлен – матерИАлен, италИЯнец – италИАнец, влИЯние – влИАние и прочее. Това явление на съчетание от гласни звукове [ия] [ея] в книжовния език се нарича йотация. Среща се най-често в краесловие при чужди думи и разбира се, създава проблеми при изписването им. Книжовният правопис на подобни думи, които завършват на -ея, -ия, са само част от разнообразието на думи в българския език, които затрудняват правописа ни.

Правилото гласи, че когато има съществително име, което завършва на -ия, -ий, -ея, то при образуваните от него производни имена се изписва -иа, -еа.

 

Пример:

 

съществително име правилна употреба грешна употреба
материя материален материялен
церемония церемониален церемониялен
гений гениален гениялен
бактерия бактериален бактериялен
Олимпия олимпиада олимпияда
провинция провинциален провинциялен
идея идеален идеялен

 

Всяко правило обаче си има изключения, които не са много, но са често използвани в практиката думи като софиянец, християнин, влияние, лоялен, грубиянин, опиянение, излияние, влияние, сияние. При тези изключения йотацията се запазва.

 

Пример:

Всеки един софиянец е исторически доказан кореняк селянин.

Влиянието на християнството го превръща в най-разпространената религия в света.

 

Процесът на йотация води до омекчаване на групите срички в думата, като най-често се среща в диалектни разновидности на езика: агне – ягне, утре – ютре, таен – тайен, кое – койе, мое – мойе и други. Книжовният език изключва като допустимо правилни тези форми, защото в развоя на българския ни език мекостта е сведена до минимум.

курсове, уроци
Designed by Asierromero / Freepik


«

»

« Към всички статии