Някои по-особени случаи на употреба на кавички

В българския език са се настанили специфични и правомерни правила за изписването на пунктуационния знак кавички при имена, означаващи собствени названия. В изреченията На церемония му бе връчена наградата „Оскар“ и На церемонията той получи оскар няма нито правописна, нито пунктуационна грешка. В първия пример са поставени кавички, защото думата оскар е в позицията на собствено име като част от словосъчетанието наградата „Оскар“. Във втория случай същата дума е лексикализирала своето значение и се е превърнала в нарицателно име, означаващо даден предмет. Имена на сортове, породи, модели производители се изписват в кавички, но когато влизат в състава на изречението като разпознаваеми и често употребими названия, кавички не са нужни.

Примери:

Вчера си купихме автомобил „Мерцедес“. – Оставих мерцедеса си за ремонт.

Виното „Мерло“ е с изискан вкус. – Ще изпия една чаша мерло.

Приятелят ми си купи куче порода „Санбернар“. – Кучето на приятеля ми е санбернар.

Друг специфичен момент при употребата на кавички е при изписването на собствени имена с латинска азбука. В този случай кавички не се употребяват.

Пример: шоколад Milka, застрахователна компания Allianz, магазин Billa, сирене Gauda

Но когато са употребени с кирилска графика, се поставят кавички.

Пример: шоколад „Милка“, застрахователна компания „Алианц“, магазин „Била“, сирене „Гауда“

При изписването на абревиатури като част от собствени имена кавички също не са необходими.

Пример: телевизия БНТ, футболен отбор ЦСКА, АГ отделение.

В изброените примери за употреба на кавички изводът е, че в случаите, в които този пунктуационен знак отделя собствени названия, кавички са необходими.

кавички

 

 

 

Кандидат-гимназист, кандидат гимназист или кандидатгимназист?

Въпросът със слятото, полуслятото и разделното писане на имената засяга принципите на правописа. Преди всичко се отнася за изписването на сложните думи, съставени от две или повече взаимозависими в смислово и синтактично отношение думи. Дали дадена дума да се изпише слято, с тире или разделно, се оформя в културното съзнание като сложен правоговорен и правописен езиковедски проблем.

Има правила, които улесняват заучаването на конкретни думи. В примера, изложен в заглавието, най-лесният начин да се разбере как да се изпише правилно, е мислено да се членуват нейните съставки. Когато се създава отношение на корелация между тях, тогава успешно сме направили проверката.

Пример:

кандидатът гимназист – няма отношение на корелация, думите не се възприемат като близки, с единно значение;

кандидат гимназистът – думите се възприемат в отношение на единно значение.

При тази проверка, когато се членува втората от две зависими думи, то тогава изписването е полуслято:

Пример: кандидат-гимназист = кандидат- гимназистЪТ

кандидат-студент = кандидат-студентЪТ

министър-председател = министър-председателЯТ

помощник-режисьор = помощник-режисьорЪТ

В другия случай, когато може да се членува първата от две зависими думи, тогава писането е разделно:

Пример: къща музей = къщаТА музей (Не: къща музеят)

писател модернист = писателЯТ модернист (Не: писател модернистът)

студент първокурсник = студентЪТ първокурсник (Не: студент първокурсникът)

Изписването на сложните думи не е лесен процес, защото е изцяло подчинен на синтактичното единство на думите – това дали те са в равноправно или неравноправно отношение помежду си. В случаите с полуслято и слято писане има неравноправност между думите – едната е главна, другата – нейна подчинена. При разделното писане се наблюдава равноправност, което показва, че двете думи са в зависимост една спрямо друга, но са и делими по смисъл.

Изведените правила са лесни начини за навременно уточняване на иначе усложнения правопис на думи със слято, полуслято и разделно писане.

кандидат-гимназист

 

 

Правила при изписване на абревиатури: БАН е отговорен или БАН е отговорно?

Българската езикова система отрежда важно място на абревиатурите и съгласувателните принципи, които действат при формирането на граматически правилно изречение. За да може синтактично вярно да се конструира изречението, трябва да се знае смисълът на абревиатурното съкращение. В заглавието е използван примерът за БАН, което на преводим език означава Българска академия на науките. Оттук следва да се направи изводът, че щом е носител на женски род, то глаголното име, към което се отнася, заема същите граматическите признаци. Следователно и двата заглавни примера са заблуждаващи, защото и двата са грешни.

Примери:

БАН е отговорна за научното развитие. = Българска академия на науките (женски род)

МВР е извършило проверки по адреси. = Министерство на вътрешните работи (среден род)

Всички останали опити за звуково напасване на изречението са погрешни, защото водещ е съгласувателният принцип по род и число.

Важно е да се уточни, че при инициални съкращения на съществителни собствени имена изписването им е винаги с главни букви. При дешифрирането им обаче се нарушава правописното правило и често се среща целите наименования да бъдат изписани с главни букви.

Абревиатура Правилно изписване Грешно изписване
БАН Българска академия на науките Българска Академия на Науките
БНБ Българска народна банка Българска Народна Банка
НАП Национална агенция за приходите Национална Агенция за Приходите

 

Освен че правописът може да пострада при абревиатурни названия, се среща и употребата на нечленувани конструкции в изречения. Трябва да се прави разлика при употребата на съставни съществителни собствени имена в текст и изписани като означения на табели. Когато са сложени в дискурса, задължително е тяхното членуване, заради означаването им като единични, уникални по своята същност обекти.

Пример:

Министерство на външните работи ще даде пресконференция. – грешен вариант

МинистерствоТО на външните работи ще даде пресконференция. – правилен вариант

Днес Българска национална телевизия излъчи документален филм.  – грешен вариант

Днес БългарскаТА национална телевизия излъчи документален филм. – правилен вариант

До известна степен е нормално това правило да се нарушава, тъй като често срещаните съставни наименования в практическия български език са със засилена употреба и се схващат като лични имена.

При всички разгледани случаи трябва да се съблюдават съгласувателните и граматическите показатели в случаите, когато даденото наименование влиза в употреба на езиковата практика.

правопис на абревиатури

 

 

Лесни правописни правила за о- и у-

За правописа на представките о- и у- остават в сила традицията, аналогията и други фактори, които са обусловени от характера на правописа като обществен договор, а не от някакви строго езикови причини. Така въпросът за правописа на тези представки е окачествен не просто като нерешен, а като труден за решаване.

Съществуват обаче няколко правила, които улесняват процеса на двоумение, как да изпишем дадена дума.

ПРАВОПИС НА ПРЕДСТАВКАТА О-

  1. Действието се движи по овална повърхност, без да я засяга: овалвам; обелвам; омърсявам, обръсвам; описвам; омазвам; обирам; омесвам; осолявам.
  2. Преминаване в трайно състояние: оглупявам, овдовявам, окуцявам, обеднявам, оглавявам, осакатявам, ослепявам, оплешивявам.
  3. Преходен резултат от действие: опознавам, осрамвам, облагодетелствам, освирквам, очиствам, омагьосвам, очаровам, овладявам, огорчавам, опаричвам.
  4. Думи, започващи с представката обез-: обезболявам, обезобразявам, обезпокоя, обезводнявам, обезсмисля, обезпаразитявам.

ПРАВОПИС НА ПРЕДСТАВКАТА У-

  1. Действието е насочено навътре, към центъра на обекта, засяга го: удавям, убивам, уцелвам, убождам, устремявам се, ухапвам, ужилвам, уязвявам, узрея.
  2. Действието е насочено надолу, има спад: увисвам, улягам се, умирявам, унижавам, упадам, умърлушвам се, угасвам.
  3. Действие навън, бягство от обсега на пространството: усамотя се, убегна, уединявам се, усамотявам се, унасям се.
  4. Усиленост на действието: уголемявам, умножавам, утроявам, удвоявам, ускорявам.

Разбира се, всяко едно правило си има изключение, но това са лесни похвати, чрез които можем да установим до известна степен така трудния правопис на представките о- и у-. Например думи като обесвам, осмислям, опържа, умивам, учудвам, уеднаквявам, увековечавам са само част от поредицата с изключения на българската правописно-езикова система.

Съществуват думи пароними, които са близки по звучене, но са различни по значение. Тяхната неправилна употреба по същество е нарушение на езиково-информационния код и води до шум в комуникационната ситуация.

Пример:

омалявам – изморявам се

умалявам – правя нещо да изглежда малко

 

оронвам – царевица, мазилка

уронвам – престиж

 

оказвам – помощ, влияние

указвам – посока

Прилага се кратко езиково упражнение за проверка на правописа на следните думи. Решете дали с представките о- или у- да изпишете следните думи, след което направете проверка с ключа за верни отговори.

_шия; _росявам; _хилвам се; _ зрея; _божавам; _смивам; _ троявам; _ травям; _здравявам; _ познавам.как се пише

 

Ключ с верни отговори: ушия, оросявам, ухилвам се, узрея, обожавам, осмивам, утроявам, отравям, оздравявам, опознавам.

Как се пише: кажат или кажът?

На солидарен принцип често се среща от разговорния език да пренесем грешно изписана дума. Замяната на звука [а] с [ъ] в българския книжовен език се нарича редукция на гласни. Валидно правило е, че както говорим, не трябва да пишем.

Нарушаване на езиковото правило се среща при изписването на глаголи в множествено число, които  се произ­насят с [ъ], [ът], но винаги се изписват с -а, -ат. Правилният изговор да думи като [пишЪТ], [кажЪТ], [решЪТ] не бива да се пренася в правописа, който следва да бъде пишАТ, кажАТ, решАТ.

Грешен пример: Днес те ще дойдът за вечеря.

Правилен пример: Днес те ще дойдат за вечеря.

Когато става въпрос за думи, образувани от глагол (т.нар. причастия), правописният принцип е различен. Обръща се внимание на това, защото причастието като част на речта не е глагол, независимо че се образува от глагол, и не следва горното правило да се отнася за него.

Налага се правилото, че когато изпадане гласната [а] в множествено число, се пише в единствено:

ГЛАГОЛНО ИМЕ (ПРИЧАСТИЕ)

ПРАВОПИС В ЕД.Ч. ПРОВЕРКА В МН.Ч
рекЪЛ рекли
отвлякЪЛ отвлекли
влязЪЛ влезли

 

Когато обаче гласната [а] се запази в множествено число, се изписва в единствено:

 

ГЛАГОЛНО ИМЕ (ПРИЧАСТИЕ)
ПРАВОПИС В ЕД.Ч. ПРОВЕРКА В МН.Ч
казАЛ казали
изчакАЛ изчакали
плакАЛ плакали

 

Изговорът и правописът на думите са две различни вселени, тъй като отговарят за фонетичната и морфологичната езикова система. Употребяването на правилна българска реч е мерило за това, как се отнасяме към собствената си култура.

курсове по бел

Правоговоря ли, или не?

Националният  език е богатство, съставено от книжовна и некнижовна реч. Едната е кодифицирана, регламентирана, а другата – образувана от различни диалекти. Диалектите са такава форма на езика, която стои встрани от стандартизираните норми за правопис и правоговор, откъдето и произтичат особеностите в някои говори. Интересното е, че книжовният български език е сбор на говорите  от различни краища на страната, които се поделят на западни и източни. Това деление езиковедите наричат ятова граница, затова най-често на запад се среща като изговор бел, хлеб, цел, а на изток – бял, цял, хляб.

От някои правоговорни проблеми понакуцва и самият роден правопис. Затова извеждаме най-често срещаните правоговорни грешки, които оказват влияние и на правописа ни. Дават се и лесни решения за избягване на езиковите клопки:

  • Синдромът на меканетоходимЕ, пишемЕ, четемЕ са само част от разнообразието на езикови дефекти, породени от диалектните особености на западните говори. Правилното изговаряне и изписване на тези глаголи е без гласната накрая: ходим, пишем, четем. Най-лесният начин да се отървем от този паразитен навик е, когато може да се образува мн.ч. без помощта на гласната , тогава изписваме и изговаряме думата без нея.
  • Синдромът на потъмняване на гласната в – това езиково явление се нарича още редукция. Среща се, когато гласната не е под ударение и се произнася като : пишЪт, четЪт, кажЪт. За да спрем да пишем грешно, в този случай най-лесното правило е да знаем, че няма глагол в българския език, който и в ед.ч., и в мн.ч. да завършва на . Правописът съответно е: пишАт, четАт, кажАт.
  • Синдромът на якането – след голямата правописна реформа от 1945 г. от българската азбука отпадна ятовата гласна ѣ и на нейно място се установил правописът на -е- и -я-. И до ден-днешен ятовият преглас е основен за разделянето на говорите на източни и западни: цЕли – цЯли, голЕми – голЯми, бЕли – бЯли. Когато са в мн.ч., тези думи да се изписват с , независимо че в ед.ч. се произнасят и изписват с : цЯл – цЕли, голЯм – голЕми, бЯл – бЕли.
  • Синдромът на разговорните глаголи влезна, слезна, излезнав книжовноезиковата норма не съществуват като правилни тези глаголи. Вместо тях трябва да се използват вляза, сляза, изляза. Независимо че сме повлияни от разговорния език, в който преобладават множество вариации на езика ни, придържането към книжовната правописна и правоговорна норма е стил.

В заключение ще се придържим към думите на основоположника на съвременното българско езикознание – професор Беньо Цонев, според когото правилният изговор и правопис са в неразделно езиково единство: „Слаби познания по други научни дисциплини можеш да скриеш, но слаби познания по роден език не можеш скри. Те излизат веднага наяве, само щом напишеш два реда“.

български език

 

Аз съм софиянец vs. Аз съм софианец

Често в правописната практика се случва да се запитаме как се изписват думи от порядъка на софИЯнец – софИАнец, матерИЯлен – матерИАлен, италИЯнец – италИАнец, влИЯние – влИАние и прочее. Това явление на съчетание от гласни звукове [ия] [ея] в книжовния език се нарича йотация. Среща се най-често в краесловие при чужди думи и разбира се, създава проблеми при изписването им. Книжовният правопис на подобни думи, които завършват на -ея, -ия, са само част от разнообразието на думи в българския език, които затрудняват правописа ни.

Правилото гласи, че когато има съществително име, което завършва на -ия, -ий, -ея, то при образуваните от него производни имена се изписва -иа, -еа.

 

Пример:

 

съществително име правилна употреба грешна употреба
материя материален материялен
церемония церемониален церемониялен
гений гениален гениялен
бактерия бактериален бактериялен
Олимпия олимпиада олимпияда
провинция провинциален провинциялен
идея идеален идеялен

 

Всяко правило обаче си има изключения, които не са много, но са често използвани в практиката думи като софиянец, християнин, влияние, лоялен, грубиянин, опиянение, излияние, влияние, сияние. При тези изключения йотацията се запазва.

 

Пример:

Всеки един софиянец е исторически доказан кореняк селянин.

Влиянието на християнството го превръща в най-разпространената религия в света.

 

Процесът на йотация води до омекчаване на групите срички в думата, като най-често се среща в диалектни разновидности на езика: агне – ягне, утре – ютре, таен – тайен, кое – койе, мое – мойе и други. Книжовният език изключва като допустимо правилни тези форми, защото в развоя на българския ни език мекостта е сведена до минимум.

курсове, уроци
Designed by Asierromero / Freepik

Курсова работа – успешен шанс за студента

Всеки един студент се изправя пред предизвикателството да изготви съдържателна и тематична курсова работа по изискване на преподавателя в съответната дисциплина. По същество курсовата работа е опит студентът да се освободи по даден изпит или да положи изпит чрез нея, като тя формира процент от оценяването.

Какво представлява курсовата работа?

Курсовата работа е научен труд, чрез който студентът работи самостоятелно по зададената му тема, като търси научни разработки за нея с цел да защити и разреши проблема. Спазва и прецизира основните авторитетни източници, които най-често са светила в областта на научното знание, като по този начин изгражда своята критическа оценка и провежда емпиричното си изследване. Разработката на курсовата работа се извършва под прякото ръководство на научния ръководител, който дава основни насоки и модели за изготвянето ù. Целта на един такъв научен труд е да се покаже степента на аналитични умения между теория и практика, които придобива студентът.

Какви умения придобива студентът?

  • да селектира информация по темата чрез библиографска селекция;
  • да работи с различни източници по темата и да формира аналитично мислене;
  • да изгражда своя академичен езиковедски стил на писане;
  • да получи нови знания, които надграждат и разширяват познавателния му спектър.

Какво съдържа курсовата работа?

  • Увод – там се упоменават актуалност на разработката, цел, задачи, предмет, обект, научна хипотеза, методи, синтезирано представяне на автори и школи, работили по проблема.
  • Основен текст (изложение) – същинската работа по проблема. Споменават се основни теоретико-практически постановки, представя се същността на изследвания предмет, провежда се аналитично изследване и се анализират резултатите от него.
  • Заключение – правят се изводи и обобщения, които са постигнати въз основа на проведеното изследване.

Какви са изискванията за написване на курсова работа?

  • да е с обем от 25–30 стандартни страници;
  • да е технически форматирана според изискванията на ВУЗ-а;
  • да са спазени критериите за езикови норми, адекватност на научния изказ, логичност и последователност на изложения проблем, достоверност на данните;
  • прилежно да се цитират литературните източници;
  • обективност, аналитичност и актуалност на разработената тема;
  • спазване на композиционната структура: увод, теза, изложение, заключение, приложения, библиография.

Курсовата работа е мерило за познавателното равнище на студента и шанс да представи успешно себе си в научната област по съответната специалност.

курсова работа писане на текст

Журналистическото есе – свободата да се изразяваш

Кандидат-студентите се изправят пред съдбоносния си избор – да преминат Рубикона на изпита по журналистика с написването на есе.

 

Какво представлява журналистическото есе?

Журналистическото есе е свободно изразяване на авторовата мисъл чрез аргументативни техники, като основната цел е да формира общественото мнение. Най-значимите условия, за да се признае едно есе за журналистическо, са придържането му към актуален проблем, оригиналност на изложената теза и злободневност. Разглежданият проблем трябва да бъде поставен в контекста на общественозначимия факт. При журналистическото есе не е дотолкова важно към какъв помощен жанр ще бъде подведено – дали към наратива или аргументацията, а по-скоро по какъв оригинален начин ще бъде представен проблемът в контекста на съвремието.

 

Има ли строги композиционни регламенти при писането на есе?

Като цяло при писането на есе няма специфични композиционни изисквания по какъв начин да бъде представена и аргументирана тезата. Причислява се към странстващите изследователски жанрове, защото е трудно да се посочат определени рамки в научната област, към които да се пригоди – философия, публицистика, художествена или нехудожествена проза, литературна критика. Затова се извеждат различни жанрови разновидности, или поджанрове, които улесняват работата около писането на есе – философско есе, журналистическо есе, академично есе, литературно есе и т.нат. Наричано е още и изплъзващ се жанр поради синкретичната си структура и относителната автономност на лично изразяване.

 

Какви са основните характеристики при писането на есе?

  • липса на строга последователност и систематичност при излагане на аргументите;
  • не се придържа към научната аналитичност и доказателственост;
  • логическата структура се построява на принципа на образната асоциация – с емоционалност, метафоричност, експресивност и субективност на изказа;
  • оригиналност на езиковия стил и свободно съчетаване на изразни средства;
  • относителна свобода при смисловото и структурното построяване;
  • диалогичност с неназован адресат – с различни художествени похвати като риторични въпроси или глаголни форми във 2 лице, ед.ч. се постига ефектът на съпричастност и съпреживяност;
  • субективност, подчертана с косвеното присъствие на авторовата позиция и извеждането на идеи, които обуславят доминиране на определена ценностна система.

 

Независимо от жанровата неопределеност и целта есето се основава на човешкия опит в търсенето на истината. То е една енигма, или както казва поетът Далчев: „есето по самото си наименование е търсене на новото: една сонда, спусната в неизвестното; един набег в света на неясното и нерешеното“.

журналистическо есе

Как се пише успешна дипломна работа

Дипломната работа е заключителният етап от процеса на обучение в университета. На всеки студент му предстои да защити своя научен труд, за да придобие образователно-научна степен бакалавър или магистър. Образно казано, с този научен труд се поставя лавровият венец за времето, посветено на висше образование. От качественото написване на научния труд зависи дали студентът ще бъде допуснат до защита и дали ще се дипломира.

Какво представлява дипломната работа?

Това е самостоятелно научно изследване по даден проблем. Показват се уменията в създаването на научно издържан текст, в интерпретирането на различни теоретични постановки, в извеждането на хипотези и доказването им.  Така научното жури си изгражда комплексна оценка за професионалната компетентност на дипломанта – неговото критическо мислене, съчетаването на системни методи при доказване на тезата, способността му научнообосновано и логически-аргументирано да конструира своя текст.

Кои са етапите за подготовка на дипломна работа?

  • Избор на тема – да е свързана със сферата на интереси на дипломанта. Също трябва да е съобразена и с лесното намиране на литературни източници. Коректното формулиране на тема е една трета от написването на дипломната работа – колкото е по-фокусирана и семпла, толкова по-улеснен ще е дипломантът в извеждането на тезиси и аргументирането им.
  • Съставяне на първоначален план – едно от задължителните условия за написване на стойностен научен труд. Изяснява се методологическата рамка на изследването. Създават се ориентири на протичане на теоретичната обосновка и съответно – на доказателствената ù част. Ако няма план, няма и изяснена цел, а като няма цел – няма посока на дипломния труд.
  • Стриктен подбор на научната литература по темата – след изясняването на предходните две точки следва работа в търсене и набавяне на литература по проблема, за който ще пишем. Извеждат се ключови думи, които дават ориентир какво писано има по темата. Така се изработва примерна работна карта на източниците, които ще се използват.
  • Структуриране, систематизиране и анализиране на събраната информация – процесът на обработка на събраната вече информация, нейното логическо осмисляне, обективната преценка кое да бъде поставено и кое – да бъде излишно, е етап от научната работа с множество текстове. На първо място се извежда аналитичният подход при систематизирането и представянето на наличната литература по изследвания проблем.
  • Писане на дипломна работа – същинската част, при която проличава професионалното и научно ниво на дипломанта да работи с текст, да се аргументира съдържателно, да прилага системност в логическите си съждения и интердисциплинарен усет при изследователските подходи.
  • Техническо форматиране на текста – всеки университет има изисквания за техническо оформяне на текста, като най-често те са универсални.

Успешната защита на дипломна работа зависи от това, доколко съвестно е работил дипломантът, за да има убеждението, че познава материята. Или както е казал Умберто Еко: „написването на дипломна работа означава приучаване към изясняване на собствените идеи и към подреждането на материала […] Фактически не е толкова важна темата на труда, много по-съществен е работният опит от него.“ (Из „Как се пише дипломна работа“).

студенти дипломиране

Контакти

Кариери

Общи условия