Ефективното учене – ключ към отличния резултат

Практиката на ученика е за никъде да не бърза, защото за него времето е безвремие и за времето за учене има време. Остават броени месеци до важни за кандидат-гимназистите и кандидат-зрелостниците изпити – НВО и ДЗИ. Много комплексни фактори способстват за успешното представяне на предстоящите изпити: адекватна подготовка, психическа мотивация, ефективност на учебния процес. Последната брънка във веригата на качествената подготовка оказва влияние върху цялостното представяне на ученика.

Ефективното учене е интелигентното учене, тъй като е в пряка зависимост от това не колко време отделяме за учене, а колко целесъобразно сме учили.

Прилагат се няколко изпитани и научно утвърдени техники, които спомагат да се подходи към модела за правилното инвестиране на времето в учене.

1. Адаптиране на мозъка да учи в един часови интервал – човешкият биоритъм е този, който подсказва по кое време е най-ефективно научаването на определен материал – дали сутрин, обед, вечер – зависи от пригаждането на човешкия организъм към индивидуалните възприятия на ученика. Така мозъкът се тренира за процеса на ефикасно учене.

2. Самоизпитване – практикувайте учене чрез повтаряне на глас или писане на определени пасажи – и двете техники тренират визуалната памет, която е много услужлива в процеса на запаметяване.

3. Премахване на излишни дразнители – в ерата на технологиите и на социалните мрежи телефоните, лаптопите и всички устройства за бърз информационен достъп влияят негативно в посока разсейване в процеса на учене. Те трябва да бъдат изолирани в този отрязък от време, в който се счита, че е отделен за концентрирана работа.

4. Мисловни карти – организирането на самоучението може да бъде улеснено и ефективно чрез изработването на мисловни карти. Основното за направата им е акцентът върху ярки цветове, ключови думи и асоциативни елементи.

5. Обработване на материала – тематиката на учебния материал не винаги е лесна за усвояване. В зависимост от бързината на четене и от спецификата на информацията е възможно да се подходи към поетапно усвояване на материала с цел по-задълбоченото му осмисляне и изучаване.

6. Активно слушане по време на час – ефикасен начин за по-лесното смилане на материала е да се внимава в урочните часове. Когато веднъж е чуто, по-лесно е да бъде запомнено в процеса на учене. Принципно всяка нова информация довежда до стрес, чието преодоляване зависи от подходите, които се прилагат. Фактор в запаметяването е и когато в час се взима дейно участие. То спомага за бързото асимилиране и спомняне на материала в процеса на самоучение.

7. Активно мислене по време на час – целенасоченото концептуално мислене, логичните въпроси са базисните инструменти за бързо и качествено изучаване на новопостъпилата информация.

Статистиката сочи, че информацията, която успяваме да запомним за едно и също време, в процентно отношение се измерва: слушане – 10%; гледане – 20%; слушане и гледане – 40-50%; активно участие – 80-90%.

матури
Designed by Freepik


КОЕ Е ВЯРНОТО: ПРИПИША ИЛИ ПРЕПИША?

Българската книжовна лексика е многообразна на думи и значения, а още повече на езикови грешки, свързани с употребата на различни по смисъл думи. Така наречената паронимия е неспособността на човека да определи точния смисъл на дадена дума в контекста и следователно да я употреби грешно. Типичен скорошен пример е интервюираната студентка навръх студентския празник, която, вместо да употреби думата „концентрация на студенти на едно място“, тя я замени с „контрацепция“.

Изписването и употребяването на думи с начална представка пре- или при- се причислява към рисковите групи за допускане на паронимия. Кога трябва да се употребяват точни по смисъл думи с начална представка пре- или при-:

1. УПОТРЕБЯВАНЕ НА ПРЕДСТАВКАТА ПРЕ- В СЛУЧАИТЕ:

– повторно извършване на действие;

Пример: пречертавам, пре­броявам, престроявам, пренастройвам, преобличам, премислям, пребоядисвам

– пространствено разполовяване на обекта;

Пример: прегризвам, прекършвам, прегъвам, превивам, преграждам

усиленост на действието;

Пример: преяждам, претоварвам, пресищам, препълвам, премръзвам

– обратимост на действието.

Пример: преобръщам, прекатурвам, прераждам, преиначавам

2. УПОТРЕБЯВАНЕ НА ПРЕДСТАВКАТА ПРИ- В СЛУЧАИТЕ:

– намаляване на разстоянието;

Пример: приближавам, приземявам, пристрастявам, прикрепвам

– слаба или еднократна степен на извършване на действието;

Пример: припламва, привали, притъмнява, примижавам, припечелвам, пригърми

добавяне на нещо;

Пример: притурям, прибавям, допринасям, пришивам

– внезапност на действието.

Пример: прииска ми се, придремва ми се, прияжда ми се, припи ми се

3. СЛУЧАИ НА ПАРОНИМИЯ – част от думите, образувани с тези представки, може да се употребяват неправилно в контекста на изказването им.

Примери:

Преяде ми се нещо сладко. вм. Прияде ми се нещо сладко.

Значението на глагола преяждам е изяждам повече от допустимото, а на прияде ми сеимам внезапен апетит към нещо

Приградих моята част от нивата. вм. Преградих моята част от нивата

Значението на глагола приградих е добавям нещо чрез градене, а на преградихразделям на две.

Привързах раната си с бинт. вм. Превързах раната си с бинт.

Значението на глагола привържа е имам симпатия към някого или свързвам две части, а на превържаобвивам някаква рана или място

Днес няма да припиша на контролното. вм. Днес няма да препиша на контролното

Значението на глагола припиша е давам нещо на някого (заслуги, имот, уважение), а на препишакопирам един и същи текст.

български език

 
Designed by brgfx / Freepik


Пиша ли правилно? Правила за разделно писане

Правописът на сложните думи в българския книжовен език изисква разбирането и прилагането на правила за слято, полуслято и разделно писане. В традиционната норма има валидни правила, които обаче приложени в практиката, затрудняват  правилното изписване на този тип думи. Тяхното изписване зависи изцяло от смисловите и структурните отношения, които образуват в значението на изграждащите ги елементи.

Ето и няколко основни принципа за коректното прилагане на разделно писане на думите в правописната практика:

1. При възможност да се членува първата от две зависими в смислово отношение думи

Пример:

писател реалист (писателЯТ реалист)

космонавт изследовател (космонавтЪТ изследовател )

къща музей (къщаТА музей)

държава собственик (държаваТА собственик)

страна членка (странаТА членка)

2. При словосъчетания с първа основа, която доуточнява смисъла на цялата дума

Пример:

водещ предаване, завеждащ отделение, младши/старши лейтенант, директор продукция

3. При буквени съкращения и пояснения след тях

Пример:

ЕС депутат, ЕКГ изследване, АГ отделение, МВР център, VIP летище, HIV вирус

4. При съставни числителни и пояснения след тях

Пример:

двадесет и пет годишнина, сто и пет метров, триста и два тонен

НО: двадесегодишнина – 20-годишнина (виж темата за слято и полуслято писане)

5. При думи от чужд произход, които имат самостоятелна употреба в езика

Пример:

бизнес отношения, боулинг център, екшън герой, имейл съобщение, тенис корт, офис консуматив

6. При абревиатури на кирилица

Пример:

О Ем Ви, Би Ти Ви, Си Ен Ен

къща музей
Designed by macrovector / Freepik


Пиша ли правилно? Правила за полуслято писане

В българския книжовен език е нормиран правописът на имената на думите, които се изписват слято, полуслято или разделно. Възникването на необходимост от полуслято изписване на думите се случва, когато в процеса на книгопечатането се поставят граници между думите, за да се определи тяхната самостоятелност. Книжовната правописна норма определя сложните думи да се изписват с дефис (малко тире) помежду си в зависимост от смисловите и структурните отношения между из­граждащите ги компоненти.

Прилагат се някои лесни начини за това, как да разберем кога думата се изписва полуслято:

1. Връзката между думите изгражда равнопоставено отношение.

Пример:

есенно-зимен сезон, туристическо-информационен бюлетин, лозаро-винарен комплекс, българо-гръцки речник, търговско-промишлена палата

2. При възможност да се членува втората от двете взаимнозависими думи:

Пример:

генерал-лейтенант (генерал-лейтенантЪТ)

съдия-изпълнител (съдия-изпълнителЯТ)

министър-председател (министър-председателЯТ)

кандидат-студент (кандидат-студентЪТ)

3. При съкращаване на първата дума тирето се запазва.

Пример:

ас.-режисьор, чл.-кореспондент, зам.-председател

4. При добавяне на трета основа към две взаимнозависими думи се изписва разделно:

Пример:

заместник министър-председател, заместник съдия-изпълнител

5. При отбелязване на приблизително количество:

Пример:

пет-шест, година-две, един-единствен, половин-един

6. При наречия в равноправно отношение:

Пример:

веднъж-дваж, горе-долу, едва-едва, криво-ляво, напред-назад

7. При изписване на числителното име с цифра:

Пример:

100-годишен, 5-метров, 20-тонен

8. При имена, образувани от собствени имена, които завършват на -ов, -ев, -ин:

Пример:

Елин-Пелинов разказ, Иван-Вазова повест, Пенчо-Славейков стил

български език


Пиша ли правилно? Правила за слято писане

Една от най-проблемните правописни норми е тази за слятото, полуслятото и разделното писане на имената. Нерядко възниква въпросът, как да бъде изписана дадена дума, без да се допусне правописна грешка, и кои са правилата за проверки на този тип сложни имена. Тази статия има за цел да даде полезни знания относно някои случаи на често сгрешаване при правописа на думите в българския език.

Примерите и похватите за проверка, които може да се приложат, се отнасят за случаите на слято писане:

1. При възможност да се образува словосъчетание, сложното прилагателно се изписва слято:

Пример:

западноевропейски (Проверка: Западна Европа)

външнополитически (Проверка: външна политика )

научнофантастичен (Проверка: научна фантастика)

църковноправославен (Проверка: православна църква)

2. Едната дума конкретизира, т.е. стеснява значението на другата дума, която пояснява.

Пример:

душевноболен, военноавиационен, високопроизводителен, източнославянски, сърдечноболен, световноизвестен, болногледач

3. При нюанс на цвят.

Пример:

масленозелен, доматеночервен, аленочервен, светлосин, бледорозов

4. Прилагателни имена, образувани от географски названия на съществителни собствени имена:

Пример:

Нова Зеландия – новозеландски език

Стара планина – старопланински проход

Западни Родопи – западнородопски масив

Близък изток – близкоизточни отношения

5. При образуване на прилагателно име от лични имена на наставките -ски, -ска, -ско изписването е с малка буква и слято.

Пример:

Иван Вазов – иванвазовски роман

Алеко Константинов – алекоконстантиновски фейлетон

Бай Ганьо – байганьовска простащина

6. Прилагателни имена, образувани от числителни.

Пример:

четвъртвековен – Но: 4-вековен

половинчасов – Но: 1/2-часов

триминутен – Но: 3-минутен

двутактов – Но: 2-тактов

стогодишен Но: 100-годишен

7. Имена на празници:

Пример:

Лазаровден, Димитровден, Стефановден, Великден

8. Сложни съществителни, свързани със съединителна гласна -о-.

Пример:

местоположение, паркомясто, текстообработка, ценоразпис, първоизточник, самовнушение

9. Сложни съществителни, първата дума от които не се употребява като самостоятелна дума в езика.

Пример:

киберпространство, тийнпоколение, туроператор, уебстраница, айскафе, мейнстрийм, шоурум

10. Сложни съществителни със съкратена първа основа.

Пример:

автомивка, биофизика, геополитика, еврокомисар, електроуред, компактдиск, пресконференция

 слято писане


Как се пише отлична теза за Националното външно оценяване след 7. клас

Всяка година се провежда Национално външно оценяване за 7. клас – изпит, който оценява способностите на учениците и който дава възможността за прием в желаното училище.

Националното външно оценяване по български език и литература включва два модула – тест за замерване нивото на компетентностите по български език и литература и преразказ на неизучаван текст с дидактическа задача.

Особено внимание се отделя на последния въпрос от първи модул, който изисква от кандидат-гимназиста да напише теза въз основа на даден цитат от изучено произведение на български автор. Правилно структурираната, логически обоснованата и аргументирана теза е ключ към получаването на максимален брой точки – общо 6.

Образователен център „Отличник“ публикува изискванията за написване на отговор на литературен въпрос (теза) по критерии и компетентности за максимално оценяване на кандидат-гимназиалния изпит:

1. Началното изречение трябва да включва основни ключови думи и изрази, заложени в самото условие на задачата.

2. Включете жанра на творбата в зависимост от това, дали е епическо или лирическо произведение: повест, разказ, фейлетон, пътепис; ода, балада, елегия, поема.

3. Тълкувайте смисъла на заложения във въпроса цитат, като използвате аргументи и съждения, които отговарят на критическия анализ на произведението:

– Какъв е основният смисъл на цитата?

– Какви изводи може да бъдат направени въз основа на цитата?

– Какви са използваните художествени средства (метафора, метонимия, риторичен въпрос, епитет)?

4. Оформете отговора си, като използвате:

– основно глаголно време – сегашно историческо;

– висока езикова култура – правописна, граматическа и пунктуационна норма;

– графическо оформяне на текста – яснота и четивност на изказа.

5. Отделните изречения да са изградени в контекстуална цялостност, всяко едно от тях да има смислова и логическа свързаност.

6. Не трябва да се употребяват:

        – въвеждащи думи с подчертана авторска позиция:

Пример: Според мен; По мое мнение; Аз мисля, Писателят иска да каже;

       – преразказ или елементи на преразказ;

       – съдържанието на цитата, а да се тълкува чрез научнокритически анализ.

За улеснение на бъдещите кандидат-гимназисти се публикуват примерни разработки на тези на произведения, изучавани в задължителната учебно-изпитна програма по литература:

              Примерна теза:  Запишете с две-три изречения какво внушава стихът от „На прощаване в 1868 г.“: „Пътят е страшен, но славен“

              Примерен отговор: Посланията на стиха от поемата на Христо Ботев „На прощаване“ внушават категоричния и решителен избор на бунтовника да поеме по пътя на саможертвената гибел. С тази антитезисна метафора се разкрива идеята за извоюването на свободата като висш синовен дълг към народ и родина. Пътят на бунтовника е изпълнен с драматични предизвикателства, защото може да загине, като жертва живота си. Неговият саможертвен подвиг го обезсмъртява в народната памет, което показва най-висшия му идеал – да се бори и умре за свободата на отечеството си.

             Примерна теза:  Запишете с две-три изречения какво внушава изразът от „По жицата“: „Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!“

           Примерен отговор: С реторическото възклицание от разказа на Йордан Йовков „По жицата“ се внушава идеята за мъката, съчувствието и надеждата, които съпътстват човека през житейския му път. Човеколюбието и състраданието като нравствени ценности характеризират образа на Моканина. Обръщението му към бог е вопъл на отчаяние и безпомощност, които изразяват трагизма в човешката участ. Това е болезнена въздишка на съпреживяно нещастие по видяната човешка мъка. Светът се осмисля като алегория на човешкото страдание.

матура
Designed by Pressfoto / Freepik


Някои по-особени случаи на употреба на кавички

В българския език са се настанили специфични и правомерни правила за изписването на пунктуационния знак кавички при имена, означаващи собствени названия. В изреченията На церемония му бе връчена наградата „Оскар“ и На церемонията той получи оскар няма нито правописна, нито пунктуационна грешка. В първия пример са поставени кавички, защото думата оскар е в позицията на собствено име като част от словосъчетанието наградата „Оскар“. Във втория случай същата дума е лексикализирала своето значение и се е превърнала в нарицателно име, означаващо даден предмет. Имена на сортове, породи, модели производители се изписват в кавички, но когато влизат в състава на изречението като разпознаваеми и често употребими названия, кавички не са нужни.

Примери:

Вчера си купихме автомобил „Мерцедес“. – Оставих мерцедеса си за ремонт.

Виното „Мерло“ е с изискан вкус. – Ще изпия една чаша мерло.

Приятелят ми си купи куче порода „Санбернар“. – Кучето на приятеля ми е санбернар.

Друг специфичен момент при употребата на кавички е при изписването на собствени имена с латинска азбука. В този случай кавички не се употребяват.

Пример: шоколад Milka, застрахователна компания Allianz, магазин Billa, сирене Gauda

Но когато са употребени с кирилска графика, се поставят кавички.

Пример: шоколад „Милка“, застрахователна компания „Алианц“, магазин „Била“, сирене „Гауда“

При изписването на абревиатури като част от собствени имена кавички също не са необходими.

Пример: телевизия БНТ, футболен отбор ЦСКА, АГ отделение.

В изброените примери за употреба на кавички изводът е, че в случаите, в които този пунктуационен знак отделя собствени названия, кавички са необходими.

кавички

 

 

 


Кандидат-гимназист, кандидат гимназист или кандидатгимназист?

Въпросът със слятото, полуслятото и разделното писане на имената засяга принципите на правописа. Преди всичко се отнася за изписването на сложните думи, съставени от две или повече взаимозависими в смислово и синтактично отношение думи. Дали дадена дума да се изпише слято, с тире или разделно, се оформя в културното съзнание като сложен правоговорен и правописен езиковедски проблем.

Има правила, които улесняват заучаването на конкретни думи. В примера, изложен в заглавието, най-лесният начин да се разбере как да се изпише правилно, е мислено да се членуват нейните съставки. Когато се създава отношение на корелация между тях, тогава успешно сме направили проверката.

Пример:

кандидатът гимназист – няма отношение на корелация, думите не се възприемат като близки, с единно значение;

кандидат гимназистът – думите се възприемат в отношение на единно значение.

При тази проверка, когато се членува втората от две зависими думи, то тогава изписването е полуслято:

Пример: кандидат-гимназист = кандидат- гимназистЪТ

кандидат-студент = кандидат-студентЪТ

министър-председател = министър-председателЯТ

помощник-режисьор = помощник-режисьорЪТ

В другия случай, когато може да се членува първата от две зависими думи, тогава писането е разделно:

Пример: къща музей = къщаТА музей (Не: къща музеят)

писател модернист = писателЯТ модернист (Не: писател модернистът)

студент първокурсник = студентЪТ първокурсник (Не: студент първокурсникът)

Изписването на сложните думи не е лесен процес, защото е изцяло подчинен на синтактичното единство на думите – това дали те са в равноправно или неравноправно отношение помежду си. В случаите с полуслято и слято писане има неравноправност между думите – едната е главна, другата – нейна подчинена. При разделното писане се наблюдава равноправност, което показва, че двете думи са в зависимост една спрямо друга, но са и делими по смисъл.

Изведените правила са лесни начини за навременно уточняване на иначе усложнения правопис на думи със слято, полуслято и разделно писане.

кандидат-гимназист

 

 


Правила при изписване на абревиатури: БАН е отговорен или БАН е отговорно?

Българската езикова система отрежда важно място на абревиатурите и съгласувателните принципи, които действат при формирането на граматически правилно изречение. За да може синтактично вярно да се конструира изречението, трябва да се знае смисълът на абревиатурното съкращение. В заглавието е използван примерът за БАН, което на преводим език означава Българска академия на науките. Оттук следва да се направи изводът, че щом е носител на женски род, то глаголното име, към което се отнася, заема същите граматическите признаци. Следователно и двата заглавни примера са заблуждаващи, защото и двата са грешни.

Примери:

БАН е отговорна за научното развитие. = Българска академия на науките (женски род)

МВР е извършило проверки по адреси. = Министерство на вътрешните работи (среден род)

Всички останали опити за звуково напасване на изречението са погрешни, защото водещ е съгласувателният принцип по род и число.

Важно е да се уточни, че при инициални съкращения на съществителни собствени имена изписването им е винаги с главни букви. При дешифрирането им обаче се нарушава правописното правило и често се среща целите наименования да бъдат изписани с главни букви.

Абревиатура Правилно изписване Грешно изписване
БАН Българска академия на науките Българска Академия на Науките
БНБ Българска народна банка Българска Народна Банка
НАП Национална агенция за приходите Национална Агенция за Приходите

 

Освен че правописът може да пострада при абревиатурни названия, се среща и употребата на нечленувани конструкции в изречения. Трябва да се прави разлика при употребата на съставни съществителни собствени имена в текст и изписани като означения на табели. Когато са сложени в дискурса, задължително е тяхното членуване, заради означаването им като единични, уникални по своята същност обекти.

Пример:

Министерство на външните работи ще даде пресконференция. – грешен вариант

МинистерствоТО на външните работи ще даде пресконференция. – правилен вариант

Днес Българска национална телевизия излъчи документален филм.  – грешен вариант

Днес БългарскаТА национална телевизия излъчи документален филм. – правилен вариант

До известна степен е нормално това правило да се нарушава, тъй като често срещаните съставни наименования в практическия български език са със засилена употреба и се схващат като лични имена.

При всички разгледани случаи трябва да се съблюдават съгласувателните и граматическите показатели в случаите, когато даденото наименование влиза в употреба на езиковата практика.

правопис на абревиатури

 

 


Лесни правописни правила за о- и у-

За правописа на представките о- и у- остават в сила традицията, аналогията и други фактори, които са обусловени от характера на правописа като обществен договор, а не от някакви строго езикови причини. Така въпросът за правописа на тези представки е окачествен не просто като нерешен, а като труден за решаване.

Съществуват обаче няколко правила, които улесняват процеса на двоумение, как да изпишем дадена дума.

ПРАВОПИС НА ПРЕДСТАВКАТА О-

  1. Действието се движи по овална повърхност, без да я засяга: овалвам; обелвам; омърсявам, обръсвам; описвам; омазвам; обирам; омесвам; осолявам.
  2. Преминаване в трайно състояние: оглупявам, овдовявам, окуцявам, обеднявам, оглавявам, осакатявам, ослепявам, оплешивявам.
  3. Преходен резултат от действие: опознавам, осрамвам, облагодетелствам, освирквам, очиствам, омагьосвам, очаровам, овладявам, огорчавам, опаричвам.
  4. Думи, започващи с представката обез-: обезболявам, обезобразявам, обезпокоя, обезводнявам, обезсмисля, обезпаразитявам.

ПРАВОПИС НА ПРЕДСТАВКАТА У-

  1. Действието е насочено навътре, към центъра на обекта, засяга го: удавям, убивам, уцелвам, убождам, устремявам се, ухапвам, ужилвам, уязвявам, узрея.
  2. Действието е насочено надолу, има спад: увисвам, улягам се, умирявам, унижавам, упадам, умърлушвам се, угасвам.
  3. Действие навън, бягство от обсега на пространството: усамотя се, убегна, уединявам се, усамотявам се, унасям се.
  4. Усиленост на действието: уголемявам, умножавам, утроявам, удвоявам, ускорявам.

Разбира се, всяко едно правило си има изключение, но това са лесни похвати, чрез които можем да установим до известна степен така трудния правопис на представките о- и у-. Например думи като обесвам, осмислям, опържа, умивам, учудвам, уеднаквявам, увековечавам са само част от поредицата с изключения на българската правописно-езикова система.

Съществуват думи пароними, които са близки по звучене, но са различни по значение. Тяхната неправилна употреба по същество е нарушение на езиково-информационния код и води до шум в комуникационната ситуация.

Пример:

омалявам – изморявам се

умалявам – правя нещо да изглежда малко

 

оронвам – царевица, мазилка

уронвам – престиж

 

оказвам – помощ, влияние

указвам – посока

Прилага се кратко езиково упражнение за проверка на правописа на следните думи. Решете дали с представките о- или у- да изпишете следните думи, след което направете проверка с ключа за верни отговори.

_шия; _росявам; _хилвам се; _ зрея; _божавам; _смивам; _ троявам; _ травям; _здравявам; _ познавам.как се пише

 

Ключ с верни отговори: ушия, оросявам, ухилвам се, узрея, обожавам, осмивам, утроявам, отравям, оздравявам, опознавам.