Ах, това членуване!

Членуването в българския език се оказва големият препъникамък на езиковата ни култура. Особено що се касае до членуването в мъжки род на имената. Едно от най-важните правила, които улесняват правилното поставяне на членната морфема, е, когато заместим с „той“ за пълен член (-ът/-ят) и с „него/го“ за кратък член (-а/-я).

Пример:

Човекът излезе на улицата. = Той излезе на улицата.

Потърсих човека за извинение. = Потърсих него/Потърсих го за извинение.

Тъй като за мъжки род членната морфема е в две разновидности – твърд (-а/-ът) и мек (-я/-ят) вариант, съществуват езикови правила, с които трябва да се съобразим при правилно членуване. Ето и най-важните морфологични закономерности при членуване:

  1. Когато името е лице и окончава на наставките -ар, -яр, -тел, членуването е с -я/-ят:

Пример:

Повиках градинарЯ да окоси ливадата.

ЮбилярЯТ празнуваше днес.

  1. Когато името е лице и окончава на наставките -ор, -ер, -ър, членуването е с -а/-ът:

Пример:

МинистърЪТ влезе в заседателната зала.

РепортерЪТ се усмихна пред камерата.

  1. Има десет думи (кон, ден, крал, цар, път, зет, нокът, лакът, огън, сън), които пазят мекостта си още от старобългарския език, и затова се членуват само с мекия вариант -я/-ят.

Пример:

На пътЯ беше израснал бурен.

ЗетЯТ поздрави гостите си.

  1. Имена, който завършват на , при членуване то отпада и винаги се пише мекият вариант на членната морфема (-я/-ят).

Пример:

Герой – Той беше героЯТ на вечерта.

Чай – Остави чаЯ да изстине.

  1. Винаги след глагола „съм“ или след глаголи, които са с преносна употреба и може да бъдат синоними на глагола „съм“ (оказа се, изглежда, казвам се), се пише пълен член (-ът/-ят)

Пример:

Той се оказа най-подготвениЯТ.

Аз съм пилотЪТ на самолета.

  1. При прякори, прозвища на известни исторически личности членуването е винаги с кратък член (-а/-я) независимо от позицията в изречението.

Пример:

АпостолА беше заловен при Къкринското ханче.

Иван Вазов е наричан ПатриархА на българската литература.

Членуването в българския език преминава през тежък изпитателен път. Още през 1835 г. Неофит Рилски в „Болгарска граматика“ изследва българските говори и въвежда членуването според синтактичната функция на думата в изречението. В края на XIX век министърът на просветата Тодор Иванчов заедно с филолога Марин Дринов въвеждат езиковедското правило за пълен и кратък член. При правителството на Стамболийски членуването е подчинено на т.нар. правило за еуфонията, т.е. с пълен член се членувало, когато следващата дума започва с гласен звук. Една от най-големите реформи в правописната система на имената се осъществява през 1945 г. при управлението на Отечествения фронт. Тогава се взима единодушното решение вариантите на членуването да се използват като дублети. Известно време след това благодарение на будния и високоакадемичен дух на академик Балан се установява употребата на пълния и краткия член, каквато я познаваме и днес. До днес…

Поддръжници на тезата, че членуването затормозява правописа ни и води до грешки, искат да то бъде премахнато. Езиковеди и обществени личности защитиха с аргументи тезата си, че българският определителен член трябва да присъства в езиковата ни култура, защото е мерило за това, колко грамотен е човекът. Националният книжовен език е наследство, светиня и трябва да го съхраняваме със съзнателен инатлък, защото определя облика на нацията ни.

членуване
Designed by brgfx / Freepik


«

»

« Към всички статии