Как да уча по-лесно

През ученическите и студентските години се налага да изградим ефективен процес на научаване, който процес позволява трайно и бързо  запаметяване на нови знания. Има изпитани похвати за учене, които помагат да се овладее иначе сложният материал. Науката когнитивна психология се занимава с процесите на паметта, на мозъчната дейност, отговорна за приемането, обработката и складирането на нова информация. Усещанията,  възприятията, впечатленията, които всеки един човек получава от заобикалящия ни свят, постъпват в краткотрайната памет. В зависимост от степента на значимост те може да се „складират“ в дълготрайната памет или да се изтрият от съзнанието ни. За да тренираме дълготрайната си памет, ние трябва непрекъснато да стимулираме мозъчните процеси, отговорни за нивото на запаметяване.

1. Трябва да променим своето мислене. Ако сме на мнение, че да уча, означава да съм изпълнен с досада, няма да се постигне ефектът на по-лесното и по-целесъобразно запаметяване. Мотивацията е най-важният фактор за ефективно учене.  Когато знаем, че ни предстои изпит и от нас зависи дали ще се провалим, или не, тогава решението да се подготвим зависи от нас. Когато един човек е мотивиран, има реална възможност да усвои по-бързо и по-прилежно материала. Растежът на ума зависи изцяло от нагласата.

2. Не ученето наизуст, а ученето с разбиране е ефективен метод за логическо осмисляне на информацията. Когато можем сами на себе си да обясним това, което четем, то тогава много по-лесно ще изградим асоциативни логически връзки, които спомагат за възприемането. При наизустяването тези връзки се губят, защото не се влага нужното осмисляне. Зубренето в последния момент е безсмислено, защото е най-слабо ефективният метод за научаване на тежка, трудна и обемна информация.

3. Методът е повторението. Когато трябва да се научи един урок или лекция, неефективно ще бъде, ако я прочетем няколко пъти поред. Психолози са стигнали до заключението, че колкото един след друг пъти препрочитаме текст, толкова по-силно подхождаме към него с чувството, че вече го знаем. Следователно ние не се задълбочаваме в написаното, а механично погледът ни преминава през редовете. Наместо това е добре във времето да разграфим прочитите, като, колкото повече стават дните, толкова по-малко прочити да има и повече усвояване чрез запомняне и осмисляне.

4. Методът на задаване на въпроси е ефективен, защото ни помага да вникнем надълбоко в материала. Когато се самоизпитваме, осъзнаваме къде в усвояването имаме познавателни пукнатини. Важното е, че ще можем навреме да ги поправим, преди да сме се явили пред изпитващия. Тази техника на запаметяване е изключително успешна, защото се прилагат методите на проверка и самопроверка.

5. Ученето с флашкарти е добър начин да се запомнят нещата. На отделни картончета изнесете най-важната информация под формата на въпроси и в разбъркан порядък тренирайте паметта си, като отговаряте на всеки един от тях.

6. Подчертаване с ярки маркери. Така веднъж сте отделили важната от маловажната информация, следователно сте съкратили до значима степен това, което трябва да научите и по този начин сте успокоили съзнанието си, че не е много материалът, който трябва да научите. Мозъкът по-лесно запомня цветови индикатори, като по този начин го улеснявате при процеса на запаметяване.

Най-важното за успешното вземане на изпит е да сте в синхрон с времето, предварително да е планирано, за да разполагате най-ефективно с него.