Как се пише курсова работа, дипломна работа или дисертация

На всеки студент рано или късно му идва до главата как да се справи с написването на научен труд – реферат, дипломна работа, курсова работа или дисертация. Всеки един от тези научни жанрове е подчинен на единен принцип – ясна и стриктна композиция, която трябва да бъде уместно изпълнена.

Важен компонент в изпълнението на темата по даден научен труд е броят страници, които до известна степен са плашещи за току-що сблъскващия се студент. Обемът на дадена дипломна работа например изцяло зависи от висшето учебно заведение, в което е приет да учи, като най-често страниците са от 80 до 120 с включени приложения, литературни източници и прочее условия. Най-малък по обем изглежда рефератът – от 5 до 10 страници, курсовата работа – от 10 – 20 страници, научното есе – около 5 до 8 страници, като то не е един от най-изискуемите научни жанрове в университетите. Най-голяма по обем е дисертацията, която се написва, за да се защити докторска степен, и нейните страници са от 150 до 300.

Разликите в обема на научните трудове са в основата на това, колко литературни източници и научни цитирания по темата ще има, като при есето не е задължително. Цитиранията са важен фактор за удостоверяване истинността на автора относно заложената теза и проблематика, върху които пише. При реферата са най-малобройни, докато при дисертацията е подходящо да има около 120 – 200 източници. Това означава, че прегледаната и изследвана литература е един голям масив от информация, която трябва да бъде използвана най-уместно и практично според заложените цели и задачи.

Един от основните композиционни елементи в писането на дипломна работа и/или дисертация е структурата на изложението:

1. Увод. В него се извежда авторов коментар относно спецификата на темата, задава се актуалността на научната разработка, извеждат се предметът и обектът на изследването, също и целта и задачите, както и се изясняват методите и методиката на изследване. Важно е да се подчертаят научната теза и научната хипотеза.
2. Теза. Една от фундаменталните части на научния труд (дипломна работа или дисертация), в която се прави анализ на досегашни научни разработки от авторитетни източници, които са изследвали проблема или част от проблематиката и благодарение на които се полагат основите на настоящата научна теза. Изисква се прецизно разработване на основната идея, която да е в унисон с темата и с изследователския обект.
3. Доказателствена част. След като е написана ½ от научния труд, се започва работа по същинското емпирично изследване. То може да протече по различни начини – чрез анкетно изследване, чрез сравнителен анализ, чрез изследване на явления, факти или закономерности, чрез тестване на системи и прочее. Основното тук е да се защити научната теза, за да има възможности да се изведат научните приноси – важен елемент за всеки научен труд.
4. Заключение. В рамките на няколко страници се правят обобщения и изводи въз основа на цялостната научна разработка.
5. Приложения, именен показалец, библиография. Това са също съществени елементи от научната работа, за да се реализира нейната пълнота. Приложенията и именният показалец са препоръчителни, не задължителни елементи, но библиографията с прилежно и акуратно цитирани източници е от особена значимост, за да се удостовери авторството и достоверността на изложените твърдения.

Всеки студент трябва да е наясно, че за да бъде прочетен неговият труд с уважение, той трябва да е прилежно форматиран според индивидуалните изисквания на университета, както и да се избягват езикови, лексикални и стилистични грешки и неточности. Една от често срещаните грешки е, че вместо да се използва страдателен залог при оформянето на изреченската фраза (например: счита се, доказва се, извеждат се твърденията и т.нат.), студентите вмъкват Аз-формата, някъде Ние-обръщение или изречения от типа „Авторът иска да каже…“, което показва голяма доза нескромност.

В заключение може да се каже, че рефератите и курсовите работи са микромодел на бъдещи дипломни работи и дисертации. Те са подготовка за голямото представление, образно казано, и изграждат култура на четенето, на отсяването на важната от маловажната информация, на критически прочит и интерпретация на даден научен материал. Както рефератът, така и курсовата работа са непретенциозни спрямо обем, брой цитирани източници, но са от особено голяма значимост при специфичното обработване на материала. Всеки един труд е душата на студента, излята във форма и съдържание – той е неговият огледален образ, който разкрива до каква степен е готов да защити своите научни познания в академичната среда и на професионалното поприще.