ДЗИ по български език и литература 2025 г.

„Крадецът на праскови“ – повест на Емилиян Станев, пресъздава невъзможната любов между Елисавета и Иво по време на война. Разумът и чувствата са противоположни аспекти на раздираната от противоречия човешка душевност. Дали сърцето, или разумът – това е вечната борба на човека между ангела и демона в него, между доброто и злото. Изборът на двамата герои е да послушат сърцето си – извор на животворящата енергия, която ще ги спаси от погубващия дехуманизиран свят на войната (злото). Любовта ще пребъде – основна християнска ценност, вплетена в триединството вяра, надежда, любов. Актът на самоубийство е апел любовта да бъде овечностена, сакрализирана и обезсмъртена като пример за победата на доброто над злото.

Животът е непрестанна въртележка – дали е колело, или стълба, човек сам избира, сам решава какво е най-добро за него. Стълбата символизира пътя нагоре, към човешкото развитие и прогрес, но най-важното е по пътя си нагоре индивидът да съхрани себе си и нравствените си ценности – любов, вяра, надежда, доброта, състрадателност. Защото не знае кого ще срещне по пътя си надолу. Колелото е символ на вечния кръговрат – на доброто и злото. Но дали ще съумее да излезе от своя кръговрат, е въпрос на избор и отстояване на своята собствена позиция, заложена в човешките добродетели и нравствени ценности.