„Г-жо кметице“ vs. „Г-жо кмет“

Съществува различието между естествен пол и граматически род при професионални длъжности. Стига се до объркването, защо да се каже или напише „Пристигна кметът, която отговори на всички въпроси“, при положение че той (кметът) е жена. От друга страна, ако се произнесе кметица в същия пример, за да се установи равенство между естествен пол и граматически род на името, отново се стига до логическа грешка, тъй като значението на думата кметица е жена на кмет. По същия начин е и с президент и президентша. Ако се употреби например „Днес Сенатът гласува импийчмънта на президентшата Дилма Русеф“, ще се получи синтактично и семантично несъответствие. Речниковото значение на президентша е жена на президент.  Затова граматически уместно е да се използва думата в мъжки род – президент.

В разговорния и в писмения език се наблюдава стилова маркираност на имената, които означават професии, титли, длъжности. Въпросът е дали е правилно да се променят по род например често употребяваните имена като професор – професорка, колега – колежка, кмет – кметица, депутат – депутатка, министър – министърка, мениджър – мениджърка, председател – председателка, полицай – полицайка, инженер – инженерка?

Ясно е, че има голяма неяснота относно семантичното използване на рода. Приема се, че формата за мъжки род е универсална и по приляга на професии и титли от висок йерархичен порядък. Това ще рече, че когато се изпълнява по-висока длъжност в обществото, се използва мъжки род.

Пример: Министър-председателят на Индия Индира Ганди е убита през 1984 година.

Този проблем се поставя на преосмисляне още през втората половина на XX век с т.нар. феминистка теория. Акцентира се именно на това, че в европейските езици се използва мъжки род за човешко същество изобщо, което недвусмислено изключва жената. Тя става изключение от нормалното, което поражда и социалната ù неравнопоставеност.

Така или иначе в XXI век сме вече, донякъде е спомогнал феминизмът, но все още в дадени случаи се наблюдава преимущество на естествения пол спрямо граматическия род. Социалните глобални процеси за равенство между половете намира резонанс и в езика. Затова някои професии звучат неестествено, когато са назовани в женски род.

Грешно: Министърката днес обядва с високопоставения гост.

Правилно: Министър Иванова днес обядва с високопоставения гост.

С развитието на езика се формира мисленето за използването на универсалния мъжки род спрямо това, до каква степен човек изпитва самоуважение към личността си. Например, ако една жена произнесе „Аз съм учител“, тежестта на изказването ù спрямо професията, която упражнява, е по-голяма, отколкото „Аз съм учителка“ – има принизено емоционална оцветеност. По същия начин „Аз съм адвокат“ и „Аз съм адвокатка“, „Аз съм професор“ и „Аз съм професорка“.

Социалните роли в обществото оказват влияние върху естественото формиране на езика и продължават да маркират различието между половете.

design by www.freepik.com